0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*
Re: Майчиният страх
« Отговор #40 -: Януари 09, 2008, 15:50:30 pm »
Страшно ми хареса написаното от Лали....
Това е истината...пред която като майки се изправяме всеки ден....
Когато бях бременна със сина ми Дани живеех в непрекъснати страхове - нормално ли ще се развие, давам ли му достатъчно хранителни вещества, как му влияе средата в която се движа, чува ли гласа ми, как му се отразяват тревогите ми от ежедневието и ....куп други въпроси.....
Мама почина когато бях малка - на 13години, но винаги във важните моменти от живота ми смятам, че е била по някакъв начин близо до мен и ми е помагала....
Една нощ, докато бях бременна сънувах дядо ми, той също почина отдавна, каза ми че го изпраща мама и му е поръчала да ми каже да спра да живея с непрестанното безпокойство и че всичко ще бъде наред и с първото, и с второто, и с третото ми дете.....За първото позна - Дани е най-гоямата радост в живота ми, за втория малък член на семейството тепърва ще разберем дали дядо е бил прав в съня ми, знам обаче едно много важно нещо - искам да бъда добър родител и не ме е страх да преживея страховете, за които говори Лали, това просто е част от магията да бъдеш Майка - най-важната роля, която ни е отредил живота създавайки ни Жени! :D
~ Живота не се измерва с броя вдишвания, а с миговете спиращи дъха! ~



*

    sesi

  • ***
  • 218
  • Прави добро и ще получиш добро!
Re: Майчиният страх
« Отговор #41 -: Септември 14, 2008, 17:02:02 pm »
Браво Лили нека всички минем по този ред  :P
*
Re: Майчиният страх
« Отговор #42 -: Септември 28, 2008, 09:40:23 am »
страхотно, дори и да не си все още мама, мисля, че всяка жена може да се постави на това място,било то и за в момента!
Браво!!
Re: Майчиният страх
« Отговор #43 -: Октомври 18, 2008, 15:13:59 pm »
Здравейте милички!
По повод страха искам  да споделя че при мен също го има този страх.
Забременях от втори опит ИКСИ  след 5 години опити и борба за дете.
Сега съм по средата на бременноста си и всеки ден изпитвам страх дали всичко с бебето е наред,когато не го усетя да рита 2-3 часа и вече ставам неспокойна.Лягам по гръб с ръка на корема и започвам да чакам малкото човече да ми покаже че е там и е добре.Докато се роди постоянно ще ги имам тези страхове.
Мили момичета пожелавам на всяка от вас да ги изживее тези страхове защото няма нищо по хубаво от това да носиш в себе си живот и да се подготвяш за най-голямата роля в своя живот-тази да бъдеш МАЙКА!УСПЕХ :D