kolean, съжалявам, бях претоварена в работата, и чак сега виждам поста ти...
Raly_pat, ако не ти е проблем да ми отговориш - как се справяш с тази жестока диагноза и имаме ли изобщо някакъв шанс.Аз все още отказвам да повярвам.Миналата година по това време бях бременна.Много съм шокирана.
Как се справям ли? С помощта на любимия мъж до мен, с помощта на доктора ми, който ми върна вярата, че все пак ще стана майка...
Реално при мен кризата беше миналата година лятото, след първоначалните изследвания и падането на диагнозата... Сигурно около 3 дена не бях на себе си, после още няколко дена, разпръснати в няколко месеца пак така... И просто го приех, разбрах, че имам няколко опции... ИКСИ, второ ИКСИ, неуспешни... Сега действаме на донорска, като междувременно ще пробваме колкото можем и на ЕЦ, дано пък да стане...
Но не се предавам, твърдо, знам, че ще успеем с милото
ПП - то малко стана моя пост като за емоционални, ама и темата е такава...