0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #40 -: Януари 14, 2010, 14:20:30 pm »
Напоследък, много странно, в главата ми е снимката на Лиса с трите лисугерчета, ама не толкоз те, колкото усмихнатата муцуна на мама  :lol: :lol: Е, няма такова зареждане... усмихвам се несъзнателно по цял ден...  :D Да са ни живи и здрави  :lol: :lol:
Фани, искаш явно да ме вкараш в онази ВАША ревлива категория:))))
На позитивните ревли:)))))
 :bighug:Благодаря ти и се радвам, че успявам да те усмихна:)

Извинете за спама, само прелетях набързо:)
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #41 -: Януари 14, 2010, 16:38:35 pm »
Права е Душето. И аз никога не казвам в кого от двамата е проблемът. Казвам имаме си проблем и толкова - отбивам всякакви атаки и опити на сульо и пульо да ми казват как да си лекувам стерелитета.

Ама, Лисе, ти наистина си супер позитивна и усмихната една такава :)
То не е лошо да сме си позитивни ревли ;) По-добре е отколкото негативни ревли :)


*

    evro

  • *****
  • 5167
  • Мъдростта се побира в две думи Търпение и Надежда!
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #42 -: Януари 14, 2010, 17:41:00 pm »
Аз викам да не съдим никого...

Те осмислят живота ни!

Ако опитът ми е от ползва поне за един човек - това е смисъла на присъствието ми (отново и понякога) evro_angelova@yahoo.com
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #43 -: Януари 14, 2010, 18:41:03 pm »
Това не мога да го повярвам - наистина ли казваш на хората, че мъжът ти е с проблеми?  8O 8O 8O И ние сме на вашето диридже и вече 20 години се борим за дете. Но никога в разговор или на въпроси от този род, не съм си позволила да кажа, че мъжът ми има проблем и за това нямаме деца. Винаги казвам, че имаме общ семеен проблем. Най-вероятно и за това отношенията ни са се съхранили във времето! 
Не искам да се оправдавам, но не аз съм тази която коментира, че мъжът ми има проблем!. Това беше решение което той взе и държеше да се знае от приятелите и близките! Аз също смятам, че проблемът е общ, но все пак всеки има право на мнение
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #44 -: Януари 14, 2010, 19:03:40 pm »
"Негативни ревли" е крайно интересна категория и звучи почти като оксиморон.

Въобще, пред непознати е супер лесно да минем за всякакви, щом е номерът в това да се самоназовем и илюстрираме после с един ред емотикони.

Иначе, всички плачем, най-много и най-вече за себе си. Аз поне заради световния глад не плача. Защото не съм позитивна, предполагам.
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #45 -: Януари 14, 2010, 19:14:36 pm »
Наскоро чух коментар по радиото относно позитивното мислене и прекомерния му ефект във всяко измерение от живота ни. Барбара Еренрайх е написала много интересна книга за позитивното мислене - произхода му, превръщането му в стереотип и самоопределение за американците, прилагането и ефектите му в бизнеса и политиката.

Тук има чудесно обобщение от авторката (на английски) http://www.npr.org/templates/story/story.php?storyId=113758696

Положителното мислене не лекува болести. Американците са пословични с позитивизма си, но далеч не са най-щастливите хора на света, според изследване сред множество нации. За сметка на това са най-големите консуматори на антидепресанти.

За себе си извлякох поуката, че положителната нагласа с мярка е хубаво нещо. Но когато се превърне във водещ принцип за всичко и на всяка цена, позитивното мислене е опасен инструмент, който:
- насърчава консуматорството и очакването, че заслужаваме и се нуждаем от какви ли не вещи
- превръща хората от жертви на мащабни и независещи от тях процеси и събития във "виновници" за неволите им, и прави от социално значими проблеми "лични" беди
- налага оптимизъм, който е съзнателна нагласа, но не замества надеждата, която е необходима емоция за щастливо съществуване.
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #46 -: Януари 14, 2010, 19:57:47 pm »
Цигуларче, напълно съм съгласна с теб.
Точно затова и написах първия си постинг в този дух. Понятието "позитивен=положителен" днес е на път да измести всички останали понятия като "щастлив, усмихнат, оптимистичен, доброта, добри обноски" и др., които сами по себе си са много по-богати на реално съдържание и нюанси, да не говорим за това, че по-лесно се визуализират и прилагат.

То е магическата дума, която уж казва всичко необходимо за това какъв да е животът ти, но в повечето случаи не казва нищо конкретно и е просто изпразнена от съдържание. "Позитивизмът" е новата религия на доволните от живота си хора. Какво по-изгодно за правителствата им.
Въобще, да си "положителен човек" днес е не просто модерно, направо си е изкушение да се назовеш като такъв.
 Как обаче се разбира, че останалите не са такива?! Защото не е нужно да си постоянно усмихнат и с добри обноски, за да си "положителен=добър" човек в очите на останалите. Твърде семпло е като обяснение за нещо, което е преди всичко вътрешно състояние, за да има само външни маркери.
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #47 -: Януари 14, 2010, 20:45:33 pm »
Като ходя отвреме навреме за по десетина дни в Лондон на гости, всеки път ми се случва едно и също:
Като се кача в метрото, потънала в собствени мисли, по някое време се оглеждам и ми става много неудобно, изглеждам толкова намусена и угрижена, а около мен всички си гледат ведро. Разсъждавам си, добре де, сигурно и тия хора страдат от стерилитет, имат болни близки, нямат партньор до себе си, имат здравословни проблеми ... Това явление много ме впечатлява. Следващият път - пак същото. Сякаш само напоследък, откато имаме Марти, вече е по-добре. А в България си изглеждам като всички останали :lol:
Благодаря ти, Бени!







*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #48 -: Януари 14, 2010, 20:50:52 pm »
"Негативни ревли" е крайно интересна категория и звучи почти като оксиморон.

Въобще, пред непознати е супер лесно да минем за всякакви, щом е номерът в това да се самоназовем и илюстрираме после с един ред емотикони.

Иначе, всички плачем, най-много и най-вече за себе си. Аз поне заради световния глад не плача. Защото не съм позитивна, предполагам.

:))))Вероятно трябваше да поясня когато написах спама за Фани:)
Под категория ревла, позитивна или негативна, имах предвид годишните номинации на Зачатие "Форумна ревла":)
*
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #49 -: Януари 14, 2010, 20:55:42 pm »
Лиско, схванах те бе, дарлинг!  :D

Просто си разсъждаваме за понятията, съдържанието им и новото словотворчество...
*

    Lisko

  • *
  • 5448
  • Липсваш ми Бари:)
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #50 -: Януари 14, 2010, 21:00:52 pm »
Лиско, схванах те бе, дарлинг!  :D

Просто си разсъждаваме за понятията, съдържанието им и новото словотворчество...
Ами, знам аз, че не си от обидчивите, особено за такива глупости ама викам да поясня за по-сигурно:))))
Лека и спокойна вечер:))))))
*

    deep

  • *
  • 2887
  • believe in YOU
Re: Къде изчезнаха позитивните хора?
« Отговор #51 -: Януари 14, 2010, 23:07:56 pm »

deep, по повод продавачите - пробвай се да се умихнеш на продавачката, да й кажеш добър ден и довиждане / лек ден. Отношението им се променя коренно :lol: Щом в супермаркетите, в които пазарувам касиерките ме помнят и ми се усмихват (а човекопотока хич не е малък), значи има ефект  :lol: :lol: :lol:
Права си Рали, така е, ама и туй съм пробвала по някога се получава и наистина си променят отношението  ама по-често аз изглеждам неадекватно.

 Но както казах никой не може да е на 100 процента в най-доброто състоятние на духа
и за това все по-малко се замислям в ежедневието си.

Фани е права, че дори и да си прав и си устоиш правото, после не се чувстваш добре а по-зле.

В края на краищата очевидно е, че най-важно е всеки да се чувства добре и щастлив в собственната си представа за своя живот.
А позитивността не е константна величина, както и негативизма, всичко зависи от обстоятелствата в живота на отделния човек.

« Последна редакция: Януари 14, 2010, 23:15:27 pm от deep »

Хиляди гори са скрити в един малък жълъд. Р.У. Емерсън