Момичета дайте моля някаква рецепта за търпение. Търпение с което спокойно да си изчакам датата на предполагаемата М. Без да изтерясвам, без да се взирам в себе си за предполагаеми симптоми, без да си купувам тест за бременност още на 20тия ден от МЦ, без да мисля само за това - Бременна ли съм или не съм!!! Аз общо взето съм трезвомислещ човек, но миналия месец направо се изложих. Още на 22рия ден от МЦ бях готова да се закълна че усещам всички симптоми на бременност, а не на ПМС. Започнах за всеки случай да си следя и температурата, а тя изедницата расте ли расте. Направих си тест на 23ти ден от МЦ - луда работа, естествено отрицателен. Но аз не се отказвам казах си, ама то е толкова рано. и така след два дена още един тест и той отрицателен и аз пак не се отказвам, но естествено до вечерта си ми дойде лелката....при положение че БТ ми беше 37.3 - направо отвратително... И сега като се замисля ако не бях изтерясала толкова - нямаше така да ме разстрои толкова поредния М. Този месец съм на път да повторя това упражнение - още от 20ти ден се взирам във всички предполагаеми симптоми... и направо се мразя за това. Като капак съм будна от 5:30 ч. сутринта и познайте какво - вися в ЗАЧАТИЕ...
Та казвайте момичета как се справяте с търпението?