Колкото по-голяма важност отдаваш на някой или на нещо , толкова повече го отдалечаваш от себе си.
Ревността е като шило - в торба не стои.
Това е лошо чувство , то иска да притежава , да държи изкъсо , да задушава , нееее , това не е любов.

Имам една приятелка , на която съпругът й непрекъснато пътува. Няма го с дни , понякога със седмици.
Тя никога не го търси. Той й се обажда , ако реши.
Питах я ,как издържа , не се ли притеснява , той е непрекъснато на колела.
Имах предвид не от ревност , а в общия смисъл-дали е добре.
Тя каза- не си пълня живота с кошмари.
Ако е добре , той ще се обади , ако стане нещо ще ме потърсят от полицията , и се усмихна.
Тази жена е щастлива!
Живее в пълна хармония със себе си и околните , радва се на хубавите мигове , без да мисли за лошите.
Отказала се е от всякакъв контрол върху него и получава любовта на този мъж, безусловно.

Имам една приятелка , на която съпругът й непрекъснато пътува. Няма го с дни , понякога със седмици.
Тя никога не го търси. Той й се обажда , ако реши.
Питах я ,как издържа , не се ли притеснява , той е непрекъснато на колела.
Имах предвид не от ревност , а в общия смисъл-дали е добре.
Тя каза- не си пълня живота с кошмари.
Ако е добре , той ще се обади , ако стане нещо ще ме потърсят от полицията , и се усмихна.
Тази жена е щастлива!
Живее в пълна хармония със себе си и околните , радва се на хубавите мигове , без да мисли за лошите.
Отказала се е от всякакъв контрол върху него и получава любовта на този мъж, безусловно.

Абсолютно е права приятелката ти. Има една стара мъдрост: "не дърпай дявола за опашката" и още една: "да не те застига това, което ти мислят отвкъщи". Не че те ти мислят лошото, но понякога притеснявайки се от това, че може нещо лошо да се случи сякаш предизвикваме сътбата.
Имам едни приятели, момичето от година-две насам е толкова обсебена от мисълта, че са обречени да им се случват само лоши неща, че те наистина им се случват-сякаш наистина предизвиква лошото. Вярно, че като ти се заточат неприятности понякога ти писва и наистина падаш в дупка, но много хора, включително и тя са склонни да преувеличават нещата. Все пак неможеш да приемаш смяна на квартира като най-голямата трагедия в живота си , колкото и неприятно да е. Същото е според мен и с ревността, колкото повече се запесваш по това чуство, толкова повече вероятнността да те сполети изневяра на партньора е по-голяма.
Просто трябва да се обичаме, себе си и човека до нас - ако той ни обича истински, то няма да има проблеми, ако проблема все пак възникне, то той не е заслужавал любовта ни, но това пък съвсем не означава, че ние не заслужаваме щастие. И още една мъдрост -"след буря, винаги изгрява слънце" и тогава живота е още по-хубав

Ей, нещо отпрах на философска вълна, ама спред мен така стоят нещата.
Хораа обичайте се - това е най-важно!

абсолютно съм съгласна с мнението, че ревността убива любовта. пред себе си имам пресния пример за това, уви. ревнивата жена не може да се отнася към мъжа до себе си адекватно, става нервна, напрегната, предизвиква скандали, стресира не само себе си, но и човека до себе си. а това определено убива любовта и кара мъжът да се замисля защо, за бога, се е оженил за такава жена и не си ли тровят живота напразно... в повечето случаи жената не осъзнава как с ревността си отблъсква мъжа до себе си, но си е точно така. никой не обича да е държан на въже и да следят поведението му през лупа. ама той сега защо я погледна така, защо се загледа по тази жена, защо гледа порно (примерно ...), какво търси у другите ... ами задайте малко въпроси и на себе си, ревниви мацки, повече самочувствие, по- малко съмнения и ще убедите мъжа си, че няма защо да търси любов извън дома си, че вие му я давате в изобилие, защото сте прекрасни жени и заслужавате уважението на мъжете си!

Щастлива съм по начина по който живея.Правя нещата както ги чувствам-не мога да се насиля да е другояче.Бих променила ,разбира се,някои неща в себе си,но едно че не става така лесно,а пък и ако си махнем всичките недостатъците кво ще ни остане.
За това дето го приказвате колкото повече ревнуваш партньора си толкова по-голяма възможност има да ти изневери наистина,ми добре,няма да споря.
То вероятност за всичко има.Като например два месеца подред като реша да тръгра с бели панталонки и веднага ми идва МЦ-не мисля че е знак и няма да спра да нося бели панталони
Аз ревнувам,да!Но в същото време не познавам много безгрижни хора като мен.
За малкото ни години на този свят,толкова неща са ни минали и ще ни минават през главите и смисъл да ги мислим отсега-никакъв!
Обичам живота,обичам ви и вас,обичайте се и вие!
                                   (Наталия Симеонова)

:oops:Може ли да съм толкова глупава?

 Но се усещам че вече това рувнуване ми пречи на самата мен.

Ей това си е самата истина, винаги съм смятала, че ревността е тежък проблем особено за този, който я изпитва - като натоварване!

Също така съм много съгласна с Мели За мен винаги е имало много по-важни неща в отношението на мъжа ми, които биха ме наранили. Аз по принцип не харесвам хора (мъже), дето са на принципа да се заплесват насам-натам ей така за спорта, може би затова не съм имала в житейския си опит партньор, дето да го ревнувам. Аз тия мъже и за приятели даже не ги харесвам, повърхностни са ми. Не съм имала ревнив мъж до себе си, като се замисля ... бе късметлийка съм

Гледай си спокойно семейния живот и ако отношението на мъжа ти към теб е на ниво и според твоите очаквания, не си измисляй моля те проблеми!!

Не си вкарвай филми.Аз не съм ревнива изобщо.Имам му голямо доверие.Никога не съм питала дали ми е изневерил или пък-къде ходи.Ами да ходи,него ще го болят краката :wink:И за мен не е вярна сентенцията-който ревнува,значи обича.Не е нужно да се ревнуваме и да се дебнем на педя и на стъпка.Дори според мен точно тогава любовто угасва.
Мели го е казала абсолютно точно и вярно!

Благодаря ви момичета. С вас осъзнах,че и аз........съм готина. Хващам още око. Прави сте- дащо ми е да се тормозя? Та аз съм на 25г, а тои на 34г. ой трябва да се притеснява за мен,нали?
Прегръщам ви и ви БЛАГОДАРЯ.

имаше една приказка за птичето и клетката. ако го обичаш - пусни го на свобода. ако то те обича - ще се върне.
тая истина се разбира на малко по-зряла възраст. както и истините, дето ги е написала Мели.

Шекспир нарича ревността "зеленооко чудовище". тя убива онзи, който я изпитва, и самата връзка.

работи върху самоувереността си. самоувереният човек не ревнува.

Или както казваше Алф - "Ако обичаш нещо, пусни го на свобода. Ако се върне - ще бъде завинаги твое. Ако го блъсне кола - за какво ти е?" 

Сега сериозно ...

Като цяло страшно държа на верността, но горчивия опит от предишни връзки ме е научил, че ако някой си е наумил да хойка, каквото има да става, ще стане, без значение дали ще го дебнеш, ще го разпитваш, ще вдигаш скандали, ще ревеш до откат и накратко - и без сам да си тровиш живота.

Затова по-добре да не се тровя, отколкото да се тровя, просто казано.

Моята философия е да се раздавам във връзката си, да бъда хубава, нежна, страстна, добра, грижовна, така че като се обърна назад да си кажа "Дадох всичко от себе си, повече и да исках не бих могла". И който не е могъл да ме оцени и да разбере колко съм невероятна ... толкова по-зле за него

Амчи тъй де ... 

работи върху самоувереността си. самоувереният човек не ревнува.

 
Това е абсолютно вярно.