White, не че ще те успокоя, но не бива да се терзаеш за това, което евентуално си пропуснала. Аз родих по естествен път, родих като циганките - някоя и друга по-силни контракции, разкритие за няма и час, възможно най-лесното и леко раждане, два часа след това бях на крака и си подреждах багажа в болничната стая. Въпреки това, когато бебето излезе и ми го показаха, не можех да реагирам, не усетих онова блажено щастие от първта прегръдка, което описваш, бях неадекватна - вероятно смесицата от силни емоции, адреналин, очакванията ми за нещо по-дълго и сериозно като раждане..., та чак акушерката ми се тросна "целуни си бебето де". И ето, будна бях, не бях преминала през тежко раждане, не се бях мъчила, исках си много бебето, и аз съм го чакала, емоционален човек съм, но уви, не ме заляла тази вълна от щастие веднагически. Важно е това, което даваш на момченцето си като усещане сега, всеки един ден, важно е, че се е родил жив и здрав, а това, което те терзае - недей, няма смисъл.
А такива дискусии по темата секцио - ествествено раждане винаги са ми се стрували нелепи. Няма как да направим генерален извод кое е по-леко, безболезнено и безопасно, защото всичко зависи от индивидуалния случай и работата на лекарите е именно да изберат най-подходящия вариант за всяка една пациентка.
Има естествени раждания с много тежки усложнения, където възстановяването е по-дълго и трудно отколкото след едно секцио. Има и такива, които минават като по учебник, каквото беше моето и аз, точно като Стефи бих изпитвала абсолютен ужас, само че, ако знам, че ще ми направят секцио.