Здравейте,

Много се чудих дали да пусна тази тема, но нещо ме яде от вътре и не ми дава мира и имам нужда от малко съвети и здрав разум.

Вчера навърших 30. Винаги съм си мислела, че до тази възраст вече ще имам детенце и ще празнуваме заедно, но уви, не се получи така. Вече втора година се борим със стерилитета.

Получих много пожелания за рождения си ден по телефон, sms, скайп, и естествено фейсбук, където всичко е публично. Повечето хора ми пожелаха стандартните здраве, щастие, любов и т.н., но едно поздравление силно ме разстрои, гласеше: Едно птиченце донесе, че днес някой навършвал... 17 Айде още пъти по толкова, усмивки, успехи и... скоро - и бебешки новини ))))

Никой друг не си позволи да ми прави намеци за бебе на рождения ми ден и то там, където всички могат да го прочетат. Това не е първият път, когато това момиче си позволява да прави намеци от този сорт във фейсбук. За капак, колегите ми са го прочели и си шушукат дали пък не съм бременна, а те не са разбрали.

Някак си се чувствам безпомощна да направя каквото и да е. Иска ми се да съм над тези уж дреболии, но някак си не ми се получава. Може би съм в Сатурнова дупка покрай рождения си ден или нещо от сорта, но просто не знам вече как да общувам с хората около мен. Аз ли трябва с тях да се съоразавам, те с мен ли, вече съм адски объркана и не мога да различа кое е правилно и кое не.

В момента се чудя конкретно дали има смисъл да говоря с нея и да я помоля такива пожелания да ми ги отправя лично, ако желае, а не на всеослушание или просто да подмина случая.

Zai, и аз като теб доста време крих от колегите си, че имаме репродуктивен проблем. Може би донякъде ми беше криво, че те забременяваха от раз, а аз неможех. Много се измъчвах и после скришом си ревях вкъщи. Криво ми беше, че те си разменяха съвети за децата, а аз по никакъв начин не можех да се включа в разговора, но когато има деца те неизменно присъстват в разговорите. Сега, когато вече имам дете разбирам, че изобщо не са го правили нарочно. Върхът беше, когато един колега черпи за рожден ден на сина си - правел 18 и ние всички му пожелавахме разни неща, а той се обърна и ми каза, че видиш ли той имал вече син на 18 години, а аз кво съм чакала още...Много ми стана криво и болно, цялата се разтреперих и му отговорих, че това, че нямам деца не е защото не искам или чакам още, и че това него не го засяга. Човекът се почувства много неудобно, започна да ми се извинява, наистина явно не беше го казал с лоши чувства, но много ме разстрои...Повече не повдигна темата. А когато съобщих на всички, че съм бременна искрено се радваха за мен.
Моят съвет е - помоли дискретно приятелката си да не ти отправя такива пожелания точно във фейсбук, кажи, че не ти е приятно и вярвам тя ще те разбере.
И още честит рожден ден на патерица! Пожелавам ти много здраве, късмет и истинско щастие!!!

Моят съвет е - помоли дискретно приятелката си да не ти отправя такива пожелания точно във фейсбук, кажи, че не ти е приятно и вярвам тя ще те разбере.
И още честит рожден ден на патерица! Пожелавам ти много здраве, късмет и истинско щастие!!!

Благодаря ти, nunu, и за пожаланията и за съветите!  И на Мимка също.

Точно обмислям как по най-тактичен начин да обясня, за да не изляза аз неблагодарна, че не приемам хубавите пожелания.

Зай, истината е, че малко хора се съобразяват къде и какво да говорят, независимо дали знаят за проблема или не. И то не толкова, че не се съобразяват, а че просто за тях казаното, не е с такова значение, с каквото ти ще го приемеш.

Около мен всички приятели или просто познати знаят за проблема. Искам да ти кажа, че много малко са тези, които не ме заливат с новини от сорта "еди коя си е бременна", "еди коя си е родила"... и т.н., и въобще теми, които понякога не са ми особено приятни. Просто хората, които не са се сблъскали с този проблем, не разсъждават като нас. И в повечето случаи не го правят с лошо.

Аз за себе си стигнах до извода, че за мен е по-добре да не обръщам внимание. Да, понякога ми идва в повече всичко, поплаквам си... Но определено спрях да очаквам, че хората ще се съобразяват с мен.

Zai, много съжалявам!

На мен ми се е случвало същото. Просто писах на девойката, че не ми е приятно да пише такива неща и те спря. Дори не съм и обяснявала защо. Нека сама се сеща.

И бременни снимки ми качиха и тях помолих да махнат, понежене искам сульо и пульо да разбере. Е, те всички разбраха, че съм бременна де. Но, поне тази двеойка юе знае занапред да не качва.

Пропуснах да кажа, че всъщност тя е омъжена дори от повече време и със сигурност искат и оптиват за дете, така че надали й е непознато чувството някой да ти прави намеци. 

Аз съм много нерешителна, когато трябва да си отстоявам правата - да не взема да обидя някого, някой да не ми се разсърди, но пък и не е честно да съм тъжна на рождения си ден затова, че някой не си е мерил приказките.

Зай, първо Честит Рожден Ден на патерички! Второ, бъди сигурна, че това момиче от сърце ти желае "бебешки новини", щом опитва и няма все още бебе. Така че съвсем спокойно можеш да й обясниш че се радваш на оригиналното и искрено пожелание, но публикуването му във фейсбук разваля ефекта от него, защото прочетено от всеки то губи от своята искренност и те разстройва защото имаш чувството че останалите ще го разберат погрешно и в стремежа си да бъдат мили ще задават въпроси от които те боли. Надявам се от мен и тук ще приемеш с радост пожелания за сбъдването на най-голямото ти желание и в най-скоро време тук да честитим очакването на първата, а може би едновременно и на втората ти рожба.

Здравей,Zai !
Честит рожден ден и от мен на патерици!
Отскоро пиша тук ,но отдавна ви чета.
Искам да ти кажа че нетактични хора винаги е имало и винаги ще има.Знаеш ли преди 5г. ,когато все още не знаех че имаме проблем при такива пожелания си казвах дано скоро наистина ми се случи .Макар че имам едно дете на 12г.и половина от предишен брак ,тогава не съм си и мислела че съществува и мъжки ф-р.Но ето че вече от 3г. и половина ходим по доктори.
Предната седмица и аз имах рожден ден-радвам се че сме от една зодия ,и те разбирам напълно как си се почувствала,защото:
Последното пожелание което получих по телефона беше от племенника на сегашния ми съпруг ,който е на 21г. и е наясно с проблема ни,м.02.стана баща .Та както ми пожела да съм жива и здрава ми каза и "най-голямата ти мечта да се сбъдне ,защото по-прекрасно от това няма".Едвам се сдържах да му кажа "Ей алонколоу,това щастие го изживях ,когато бях на 20г.сега съм на 33г. и искам отново да го изживея и да направя щастлив и човека до мен и синът ми ,който от 3г. все ме пита няма ли да имаме бебе".?Откакто по-близките ми знаят за проблема никой до сега не си е позволявал подобни подмятания,но роднините на съпруга ми не могат да държат езика си зад зъбите си и благодарение на тях цялата фирма научи,без да са ми поискали разрешение дали могат да кожат или не а и мисля че аз съм човекът ,който ще реши ,кога и на кой да каже.Когато разбрах за това предателство толкова ми беше кипнало че мислех да им кажа на следващия ден да идат и да пуснат обявление и във вестника че да няма някой неразбрал.Както и да е вече не си говорим ,само служебно евентуално ,щото работим в една фирма ,а иначе забраних на мъжа ми да споделя каквото и да е с тях,проблема си е наши не желая да им дава отчет какво правим към момента за разрешаването му .
Та според мен ако си се засегнала толкова много,игнорирай тази твоя приятелка,никой не заслужава такива приятели още повече ако знае за проблема ви,то би следвало да ти отправи подобно пожелание лично очи в очи а не така гласно,че да разберат и други хора,още повече и колегите ти ,които ако незнаят почват и те да подмятат разни неща.
Ние тук си пожелаваме успех всяка на всяка ,но има огромна разлика всички тук имаме някакви проблеми и шанса ни да станем родители ни е медицината,лекарите на които сме се доверили.Всички тези "хора" с дребни душици ,просто трябва да ги игнорираме и да не си тровим нервите с тях.Поне аз така правя.
Желая ти много късмет!          

Благодаря ви за милите пожелания. Писах едно съобщенийце относно пожеланията във фейсбук, да видим дали ще има нужния ефект.

Удивително е, че хората очевидно не се отказват да правят забележки дори години след като е станало ясно, че подмятания вече не са желани.

това е въпрос на възпитание. много българи го нямат този момент от възпитанието - да знаеш кое е лична сфера и не се навлиза в него. въпроси за възраст, външен вид, репродуктивен статус, здравословно състояние, заплата, политически убеждения...

Мдааа, пожеланията по празници и рожденни дни....любимата ми тема. Как не се сещат тези хора, че след като мине един известен период, в който нямаш деца, значи намеците в тази посока са не просто неуместни и нежелателни, но и травмиращи и нараняващи? Дори когато го обясниш това и кажеш на съответния човек как се чувстваш, отново не срещашш разбиране. По-скоро те гледат сякаш си луда и се оправдават с думите - ама аз за хубаво, то това си е нормално и т.н. Няма спасение.
През цялата година се блъскаме с проблемите си и ни се иска поне на празниците да позабравим малко за тях, да се повеселим и т.н. Обаче - не! Все някой ще се намери да ти напомни, че все още караш самотни Коледи, Великдени, Рождени дни и т.н., пожелавайки ти скоро да имаш бебе.. Ми мерси, че ми напомнихте, че си нямам, аз сякаш не знам..Ей така се чувствам, когато някой ми го пожелае. Дори когато идва от близък човек. Знам, че го правят от сърце и с обич и загриженост, но мен ме наранява, сякаш трябва да изпълнявам нечии очаквания, а се провалям. Знам, че не е така, но въпреки това, се чувствам точно по този начин. А особено избеснявам, когато пожеланието е гарнирано с - "ще видиш колко е хубаво" или "няма по-голяма радост от това" и в този дух..... Сякаш ние не знаем и не се стремим именно тази радост да изпитаме.
Мразя, мразя, мразя и ненавиждам нетактични и несъобразителни хора. Както казва Джам, това е липса на възпитание. Дори когато още не бях омъжена и нямах и намерение да забременявам, никога не съм правила неуместни подмятания и пожелания. Особено на някого в такава ситуация. Може и да не бях се сблъсквала с проблема, но бях чувала за него и само при мисълта какво ли преживяват тези жени, ми се плачеше и през ум не ми е минавало с нещо да им напомням за това. Но то си е до усет това... Просто смятам, че личният живот на хората си е тяхна работа. Кога ще се женят, кога ще имат деца и т.н. - личен избор и не ми е работа да си пъхам носа и да задавам въпроси. Както не желая и някой да се бърка в моя живот.
Малко дълго стана, извинете, за което, но това ми е болна тема...

През цялата година се блъскаме с проблемите си и ни се иска поне на празниците да позабравим малко за тях, да се повеселим и т.н. Обаче - не! Все някой ще се намери да ти напомни, че все още караш самотни Коледи, Великдени, Рождени дни и т.н., пожелавайки ти скоро да имаш бебе.. Ми мерси, че ми напомнихте, че си нямам, аз сякаш не знам..Ей така се чувствам, когато някой ми го пожелае. Дори когато идва от близък човек. Знам, че го правят от сърце и с обич и загриженост, но мен ме наранява, сякаш трябва да изпълнявам нечии очаквания, а се провалям. Знам, че не е така, но въпреки това, се чувствам точно по този начин. А особено избеснявам, когато пожеланието е гарнирано с - "ще видиш колко е хубаво" или "няма по-голяма радост от това" и в този дух..... Сякаш ние не знаем и не се стремим именно тази радост да изпитаме.

Момичета, случайно попаднах на тази тема и много ме развълнува написаното. Същото съм преживявала толкова пъти. Върхът на всичко беше тази година, когато получих резултата за нивото на ЧХГ след ИКСИ точно на рождения си ден. ЧХГ-то беше 1,1 и разбрах, че опитът е неуспешен. Точно тогава жената на брата на мъжа ми се обади да ми честити рождения ден и като ми дръпна една тирада с пожелание за бебе. Те на знаеха и сега не знаят за ин витрото, но тя не се спря. Сигурно 5 минути повтаря едно и също и сякаш искаше да усети реакция у мен. При нас също неговите роднини се държат според мен безобразно като правят намеци и подмятания, а до скоро бяхме само с мъжки фактор. Идеше ми такива да им наговоря. Сякаш ние не си ги пожелаваме тези неща. Като толкова ни мислят доброто могат мислено да ни пожелаят това или да го кажат, така че да не се чудим накъде да гледаме и какво да им отговорим, да не ни разтройват. Могат да направят пожеланието дискретно. Понякога съм се чувствала толкова неудобно сред другите, че исках да спра да се срещам с близки и някои приятели. Сега малко претръпнах, но още ме боли.

Скъпи момичета и аз откакто навърщих 23 всички пожелания са за щъркел и т.н.И аз как да се чувствам- как да реагирам. :oops:Излизам в отпуска сега началото на юли и шефката ми пожелава да забременявам! :?Как да им обяснявам за проблемите си!
Изморих се момичета да мисля, да се ядосвам и да кимам одобрително!Ккаво да направя станах на 30 и дано скоро да дойде и за мен щастието

Аз не смятам да обяснявам. Не мисля, че дължа обяснения. Това засяга само мен и мъжа ми, никой друг. Въпреки душевните ми терзания разясних, че темата не искам да се обсъжда публично и особено на лични празници. Ще ми се и по-решителна да бях, но засега толкова.

Не им обръщай внимание,хората са такива като не е на тяхната глава е лесно,много добре те разбирам,етърва ми роди преди 2 години и оттогава свекърва ми трябва това,трябва онова- я елате на моето да видите колко е лесно Не искам непрекъснато да мисля кой ден е, кога трябва да пия хапчетат, но това е положението. :?И аз не го искам ,но такъв ми бил късмета,да си говорят,ще говорят,ще говорят,пък ще млъкнат!

Мдааа, пожеланията по празници и рожденни дни....любимата ми тема. Как не се сещат тези хора, че след като мине един известен период, в който нямаш деца, значи намеците в тази посока са не просто неуместни и нежелателни, но и травмиращи и нараняващи? Дори когато го обясниш това и кажеш на съответния човек как се чувстваш, отново не срещашш разбиране. По-скоро те гледат сякаш си луда и се оправдават с думите - ама аз за хубаво, то това си е нормално и т.н. Няма спасение.

дааа хората са прости, за жалост. а ние, двойките с проблемите, няма как да не обръщаме внимание за въпросните им пожелания защото те са повтарящи се по повод всякакви празници. на мен най-неприятно ми беше баницата с късмети на нова година - уж много забавно...с най-близките хора...и пак късмети със щъркели и пр.
хубавото в цялата работа с пожеланията е, че повечето хора са добронамерени. просто малко не се съобразяват.

Пропуснах да кажа, че всъщност тя е омъжена дори от повече време и със сигурност искат и оптиват за дете, така че надали й е непознато чувството някой да ти прави намеци. 

Според мен това означава, че за жената темата е също толкова важна, даже болезнена, колкото и за теб. Сигурна съм, че е била искренна, може би не се е изразила тактично, затова ти е прозвучало като намек...

Аз лично отправям като пожелания неща, които много силно искам да ми се случат и на мен.
С годините съм получавала много пожелания за бебе, но никога не съм ги приемала негативно, напротив, винаги съм смятала, че е още положителна енергия, насочена към мен.
Силата на пожеланията е огромна.

А, то си е вярно, че за нашата зодия, не е ясно, в кой момент как ще реагираме 

Заи, бъди много щастлива