Kataka1980,
работих доста време в системата на психичното здраве. Наследствеността в психичните заболявания е много спорна тема, за доста експерти тя вече дори не е тема, защото доказателствата за наследственост не са истински статистически значими. Познавам буквално стотици АКТИВНО преживяващи психични разстройства със "здрави", големи деца. Слагам "здрави" и "болни" в кавички, защото критериите за психично здраве са доста относителни. Докато функционираш горе-долу добре в социална среда, за психично разстройство в истинския смисъл на понятието не може да се говори. Твоят съпруг е преминал критичната за отключване на псхично разстройство възраст от 15 - 25 години.
Предполагам, че страхът на твоя човек да стане родител идва най-вече от негови лични преживявания с това да живее в семейство, в което е имало хора с психични заболявания. Моето лично мнение е, че не ви трябва никаква предимплантационна диагностика или донорски инсеминации. Това, което е нужно, е психотерапия, чрез която твоят човек да преодолее травмата си. Или консултации и на двамата, като двойка. И тогава, вече с по-леко сърце, да започнете работа за дете.
От работата си с младежи с психични заболявания мога да те уверя, че не познавам и един такъв младеж, който има родители, страдащи от същото заболяване. В този смисъл, психичните разстройства са лотария и стрелба в тъмното - спохождан на почти напълно непредвидим принцип. По същия начин, можете да се страхувате от синдром на Даун, аутизъм, диабет и каквото друго се сетиш.
Ако идеята за психологически консултации ти се вижда смислена, пиши ми и мога да ти препоръчам добри специалисти, които специализират в работата с травмата на роднини на хора с психични заболявания. Успех.