Здравейте момичета. Сега аз искам да ви обърна внимание на няколко неща като ви задам въпроси, целящи изясняването на важни подробности. Аз също си направих въпросните изследвания за щитовидната жлеза в гр.Пловдив, защото имам ускорен пулс - не постоянно, а най - вече вечер и през нощта. Хормоните ми са в норма, но когато си взех ТАТ и МАТ(също в норма) се оказа, че ТАТ е 106. Докторката, която всъщност е доцент и преподава на студенти, каза на бърза ръка, че имам Хашимото само на базата на това, че на изследването пише от 0 до 40 и каза, че същия ден открила и на друга жена Хашимото. Това много ме усъмни и реших да се поразровя за информация, относно болестта и влиянието и върху забременяването. Какво беше учудването ми като разбрах, че е рядка болест, а на следващия ден бях втрещена от това, че най - реномираните и скъпи лаборатории, в които ходих дори и не знаеха за това изследване и не го правят или ме препращаха пак в същата болница, където единствено там правели това изследване. Върнах се обратно там и реших да повторя теста. Тъй като вече бях дала кръв,направиха същото изследване от същата кръв, дадена предния ден. И какво се оказа - 110.7!!! Една и съща кръв веднъж показва 106, на следващия ден 110,7.За една нощ антителата са пораснали в кръв, намираща се в колба!!!! Веднага се свързах с един специалист ендокринолог от София(сега не си спомням името му),който в имейл ми писа, че границите за ТАТ са 0-115 и ми каза, че моят е в норма и няма за какво да се притеснявам.
Та въпросите ми са следните?
1, Какви са точните реф. граници на ТАТ и МАТ?
2. Може ли да се вярва на изследвания, които очевидно не са с голяма точност, щом като една проба веднъж показва 106, а на следващия ден 110,7?
3. Как заболяване, което е много рядко и изследването, на което не е рутинно, а се прави в ограничени лаборатории, изведнъж доктори откриват всеки ден нови болни като дори не знаят точните референтни стойности, защото съгласете се едно е 40, друго е 115?
Зад гърба си имам една неуспешна бременност преди 9 години, която доказано беше провалена от лекарски преглед и съм се научила да не се доверявам на докторите, защото и те са хора и бъркат, а понякога и не се интересуват много от съдбата на пациента, защото твърде много са притръпнали към болката на хората. А и тази професия изисква постоянно учене на новостите и най - вече голямо внимание към пациента.
Симтомите, които имам се оказа, че може и да са на нервна почва, да са причинени от напрежение и стрес, защото направените други пълни изследвания, включително и кардиограма, не показаха отклонения, но кой би могъл да ми компенсира стреса от такава диагноза, която изглежда не е вярна, а съмнението, което остава...?
