Посред нощ е. Не спя!!! Защо ли. Ами роди се едно много искано,чакано и планувано бебе. Една от най-добрите ми приятелки роди в 21.00ч. Радвам се!!! Плача от щастие и от мъка. Будна съм. Сън не ме лови. Защи ли? Радвам се за нея, радвам се за бебка, но въпреки всичко има нещо в гърдите ми. Нещо, което ме задушава, нещо което ми пречи да бъда истински щастлива. Егоистка ли съм или е нормално. Имам си 2 приятелки и двете имат дечица вече. И двете са много щастливи, а аз намам единственото нещо което искам на този свят. Мъчно ми е и се радвам. Честно ли е? Мога ли да съм едновремено щастлива и нещастна. Тя ( моята приятелка ) е толкова щастлива и в същото време толкова нещастна заради мен. ТЯ не изживява напълно радостта си, защото знае, че въпреки всичко аз съм тъжна. Не заради нея, а заради себе си. Чухме се 10 пъти по телефона...Нона мен все още ми е заседнала буца в гърлото и ми е гадно. Незнам дали ме разбирате. Незнам, дали сте го изживявали, но е много гадно.Радвам се за нея и в същото време плача. За себе си, за съдбата си, за кошмара който изживявам. И... може и да е голям грях, но се запитах, как никоя от близките ми приятелки не усети какво е да чакаш и да се надяваш, и защо точно на мен???? Защо точно АЗ????