0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

    Lali

  • *
  • 6277
  • Вярвам в чудесата!
Малко деликатен въпрос
« Отговор #20 -: Декември 27, 2005, 19:26:24 pm »
Точно защото съм лежала 7 месеца за задържане и съм видяла какво ли не, казвам това.
Дори да си дал 5 бона за инвитро и не ти е писано да го задържиш, нищо и никой не може да ти помогне.
Петте бона няма да ти купят щастие, ако не ти е писано.
Ти, Джам, като не прави секс, защо имаш две неуспешни бременности?
И не само ти.

Разбира се всеки прави своя избор.

Примерът ми е условен.
На тук пишещите НИЩО ЛОШО няма да се случи. :lol:
Всички ще успеем и ще сме щастливи. :lol:
Малко деликатен въпрос
« Отговор #21 -: Декември 28, 2005, 16:45:49 pm »
Благодаря ви, момичета! Бяхте много отзивчивии и ми помогнахте. Вече реших - ще минем и без секс, не ми се рискува, а ако стане нещо лошо поне ще знам, че съм опитала и направила всичко за да го запазя.  Но Тиана, ти вече си минала трите месеца, питала ли си лекаря си дали е нужно още въздържание.
Когато сестра ми прокърви в началото на втория месец и се обади на лекарката си, тя й предписа лекарства, но също така каза, че ако на бебето не му е писано и и сто лекаря да треперят над него само ще се забавят нещата.
Малко деликатен въпрос
« Отговор #22 -: Декември 28, 2005, 17:19:09 pm »
Извинявай, не искам да звуча грубо, но само бебето ли искаш да запазиш или и съпруга си.
url=http://www.zachatie.org/drz2010][/url]
Малко деликатен въпрос
« Отговор #23 -: Декември 28, 2005, 17:41:14 pm »
Не звучи грубо, Ледена луна, но аз знам, че съпругът ми винаги ще е до мен, освен ако аз не направя нещо, като например да му изневеря, а и това е изключено. Просто си го познавам, много принципен човек е, дори той настоява да не правим нищо поне до края на третия месец.  Много се обичаме, но не си ли струва да потърпиш в името на едно дете. Не знам дали това би повлияло, но ако има някакъв риск то по-добре да го предотвратим. Хората с какви по-трудни ситуации се справят, стигнали сме до тук, ще направим всичко възможно да не се върнем назад.  :)  А и ако не преживеем 3 месеца без секс, тогава какво правим заедно? За това не съм се и сетила да се тревожа. Знам, че ще е до мен!
Малко деликатен въпрос
« Отговор #24 -: Декември 28, 2005, 21:25:21 pm »
Едва ли незнам през какво си минала. след като от 9 години чакам и аз, не само секса крепи една връзка, но да не развивам теории за хормоните и т.н., секса освен израз на любов е биологична необходимост. Всеки сам си решава как да изживее живота си. След като лекарите казват че може, незнам защо да не може и при такива като нас, които сме чакали толкова дълго.
Лека бременност.
url=http://www.zachatie.org/drz2010][/url]
*

    Lali

  • *
  • 6277
  • Вярвам в чудесата!
Малко деликатен въпрос
« Отговор #25 -: Декември 29, 2005, 03:04:05 am »
Има три вида бременности:

- лесно забременяване и лесно износване - тук секса е по подразбиране осъществяван по всяко време - никой не си задава въпросите може или не може и никой не забранява;

- лесно забременяване и трудно износване - тук лекарите забраняват секса още от началото, защото е опасно; въпроси и съмнения не възникват;

- трудно забременяване /евентуално асистирани технологии/ и лесно износване във физически аспект и ужасно трудно в психически - тук вече секса е въпрос на избор от партньорите.
*

    mar_go

Малко деликатен въпрос
« Отговор #26 -: Декември 29, 2005, 09:20:13 am »
Моят опит в това отношение е следният - трудно забременяване, бременност инвитро, нямаше медицински забрани за секс, освен през първия триместър. Само че секс почти нямаше...то беше голям страх, и от мен, и от мъжа ми. имахме и леки спречквания на тази тема, някъде през 6 месец на мен като ми дойде един ищах...ама той удари контрата...сигурно и на него не му е било лесно. Както и да е, има алтернативи за задоволяване на партньора...а за собственото, наистина запазването на бебето е много по-важно. Нашата статистика - за 9 месеца - 2 пъти...както е му е реда. Не е толкова трудно да се издържи, пък и за какъв секс говорим, като само си мислим дали няма да направим нещо непоправимо...
Ако бях забременяла спонтанно, без проблеми, на първата година от брака, изобщо нямаше да се замислям...
Малко деликатен въпрос
« Отговор #27 -: Декември 30, 2005, 11:11:59 am »
Цитат на: mar_go
Както и да е, има алтернативи за задоволяване на партньора...


Мар_го ми 'взе думата' от устата. Начини бол, ако искаме да доставим удоволствие на любимия, макар и да не изпитаме реципрочно сексуално такова. Алтруизмът в любовта е едно от най-силните доказателства за нея.

Цитат на: mar_go
Не е толкова трудно да се издържи


Отново съм напълно съгласна! Психическата нагласа е достатъчно силен мотив - като си знаеш целта, с колко усилия, лишения, нерви, време, средства и т.н. си се преборил и жертвал, просто не ти идва на ум странична мисъл.
А колко двойки и семейства живеят разделени, понякога за много повече от 9 месеца по различни причини (изключвам доброволната раздяла поради непоносимост м/у партньорите :) )
Немалко професии са свързани с продължителни отсъствия - моряците напр. имат контракти и за над 11 месеца, примери за това има и в моето, и в тези на почти всички моряшки семейства.
Много заболявания и безкрайни лечения (вземете химиотерапията), за съжаление, също са свързани с пълно изчезване (естествено) на либидото.
'Желаната' нежна болест бременност трябва да си се изстрада - къде леко, къде не - минава, за да бъде пълна радостта и удовлетвореността от даването на живот. Предполагам това си е сюблимно усещане само по себе си, оправдаващо всичко изстрадано за постигането му. Всекиму такава радост!

Успех на всички ни!