Как повечето от вас и аз чакам с нетърпение двете чертички, а с всеки нов цикъл надеждата намалява и намалява. Гледам да не показвам на близките ми колко зле се чувствам, поне ях да предпазя. Само тук във форума намирам утеха, намирам хора които не крият болката си и говорят открито за нея и това много ми помага. Опитвам се да се боря с този тежка болка която нося в себе си, вече не мога да не реагирам негатовно на разговорите за бебета и бременни, затварям се в себеси и буцата в гърлото ми става все по голяма.
И за капак на всички тежки дни в който надеждата умита преди няколко дена бях на разходка с моя приятелка и с малката и дъщеричка и срещам стара позната която ме поздравява с думите: "Ти все чуждите бебета разхождаш" Можете да си представите как се почуствах. В главата ми се заблъскаха мисли това ли съм аз в очите на хората, жена която само чуждите деца може да разхожда...........

Всяка мила дума тук дава надежда, мерси  deep за тази надежда. Не знам дали имам основателна причина, пробваме от 1 година, но доста накъсано по 2-3-4 месеца и после пак спираме защото живеем доста далече един от друг.
Искам да си направим всички изследвания, но страха е голямо нещо. Глупаво е и то много, но се измъквам от страха с това, че щом не знам нищо то го няма 

Здравей,Зори,не се отчайвай миличка и не позволявай хорски думи или действия да те нараняват и докарват до отчаяние,ами тя приятелката ти дали знае,че опитвате и не става,сигурно не.И ние на нова год.изпаднахме в такава ситуация,че един приятел от компанията цяла вечер ни пожелаваше новата год.да ни донесе бебче,но той не знае че имаме проблем и ние не му се сърдим,той човека с добра умесъл го казва.Не се сърди на хората,ами наистина потърси лекарска помощ щом смяташ че има проблем.И мен преди ме беше страх като теб да не ми кажат нещо лошо и не ходих на лекар,но уви трябвало е и колкото по-навреме,толкова по-добре разбира се.Успех ти желая и без лоши мисли.

Зори,не се отчяйвай миличка!Хората около нас които не знаят за проблемите ни не могат да ги разберат.Те не знаят че имаш проблем.Всеобщото мнение е че когато двама души сключат брак следващото на дневен ред е бебето.Когато обаче то се забави всеки почва-хайде вие какво още чакатеи т.н.Никой не иска да те засегне.Вдигни смело глава и продължавай напред.Твоето бебче ще дойде!Успех миличка!

Позната ми е до болка и буцата в гърлото, и неудобството когато по-далечни познати говорят за деца....
Коментарите при нас бяха безброй:
-Айде нова кола имате, едно дете поне направете?!
-3 стаен апартамент взимате, а сами ли ще се ширите?!
-за кога чакате, то някой ден ще искате ама ще е по-трудно, сега е времето...

Имаше моменти в които не ходех по никакви събирания, купончета, а сватбите ми бяха най-тежки.

В един момент обърнах края и казах истината. Че искаме дете, но не става, че се борим, и че ако имам подкрепата на близки и далечни, ще ми е по-лесно.

И знаеш ли какво стана- всички започнаха да разказват истории от близо и далеч, те какво са преживели- спонтанни аборти, трудности...всеки има по нещо. Наситина хората, които ме ръчкаха, ми подадоха ръка и ме подкрепяха.

За случайно срещнати не съм така откровена- просто ги моля да не ми се бъркат. Или зависи от човека.

Предизвикай човешкото в хората, защото имам чувството че по принцип хората тръгват с дразнене.

Зори, мила, казали са ти момичетата. Направи изследвания. Знам, че е страшно понякога. Но ти мисли от друг ъгъл за това. Защо да хабиш нерви и да плачеш всеки месец, ако има нещо съвсеееееееем дребничко което ти пречи. И като отидеш на лекар и го открият, ще стане и бебето. Как ще се почувстваш тогава - да знаеш, че е можело да съкратиш този ужасен период, а ти от страх си го удължавала. Кофти нали!? Затова не се страхувай и си повтаряй, че нищо страшно и фатално няма да открият и че всичко ще бъде наред. Самовнушението е голяма работа ще знаеш, помага. Освен това като започнеш да правиш изследвания, ще знаеш, че си с една крачка по-близо до мечтаното бебче. И така докато го гушнеш. Съставянето на програма за действие и стриктното и спазване дава сигурност и спокойствие на повечето момичета, че правят това което трябва и просто е въпрос на време да се получи. И понякога наистина докато си вървят по пътеката става от самосебеси. Може би се преодолява някаква психическа бариера, знам ли. Само много внимателно избери лекар на когото да се довериш - това също е ключов фактор за успеха - добрия специалист и доверието ти в него.
А колкото до другите хора и неуместните им реплики и твоите емоции покрай чужди сватби и бебета - това е "задължителна" част от пътя ни към успеха. Всяка една от нас се е чувствала така, и сме се обиждали и затваряли в себе си, и сме плакали заради чужди бременности и бебета - неизбежно е. Но минава. Макар че на теб ти пожелавам да не не убеждаваш лично в думите ми и преди да претръпнеш да видиш двете чертички.
Успех!

Думите са малко и не знам дали бих намерила подходящите, за да ви благодаря за тази така ценна надежда, която ми давате. И все пак ще кажа:
ЕДНО ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ!
Когато усетиш подкрепа се чустваш по- силен и уверен в себе си. Ще изчакам съпруга и да се прибере в България и ще започна с изследванията.