Хайде и аз да се опла4а. Миналата седмица си купихме 4исто нова кола, 4иято лява предна врата беше надраскана на следващия ден. Още ми е болно. 

Явно такива случки можем да си разказваме до безкрай, то тук в нашата държава -простотии и аборигенски изпълнения колкото щеш, аз с моя кратък самостоятелен стаж, не знам как да го кажа - "героичен" или по-скоро "траги-комичен",  мога да споделя, освен долунаписаното, че 2 пъти от паркинга на работата ми си заварвам колата - одрана и то яко, вероятно като се бутат всички на гъсто и после не могат да си изкарат колите без да забършат някого и мъжа ми си мисли, че съм аз и че не смея да си го призная...  Ами че тя тая кола накрая след няколко месеца паркиране по центъра ще е останала направо без боя, не само без гуми! Да не ви казвам как съм изкарвала една вечер колата измежду други 2 коли паркирали на по 40 см от мен, направо цяло чудо беше, че успях с много маневри и търпение - иначе трябваше да я зарежа там. Да не приказваме за дупките на всяка крачка и особено по центъра е като бойно поле след бомбандировка, аз мисля следващата ми кола да е танк или БТР, че то с друго в София е немислимо да се придвижваш безпроблемно. А за сега съм си пак с такси-то и това си е - чиста работа и ме кара от врата до врата, само дето в пиковите часове и такситата хич ги няма, ама то пълно щастие къде има... ех големи неволи.  А бат`Бойко само големи приказки приказва колкото да не заспи и не му пука - нали служебна кола кара и всички ние му я плащаме с данъците, кво му е ....ама токава е действителността в нашата "европейска" столица.

Аз за подобни случки, малко книжленце мога да напиша...
Марина, и аз често си задавам този въпрос - Как може?
Явно в България  - може. Няма закони, няма ред.

Преди години празнувахме имен ден на свекърва ми /тогава още беше само майка на приятеля ми/. Тръгваме да се прибираме към 2 часа и гледаме, че гумите на колата и четирите надупчени с нож! Каква олелия настана,не мога да ви опиша. И полиция идва.
В крайна сметка се оказа, че сме заели мястото на съседа на паркинга. Е може ли такова нещо? Да не би да плаща такса за това място?

От няколко години живеем в една и съща квартира, съседите отгоре също са квартиранти. Ей Богу ден не минава, ако колата ни е под терасите, да не намерим нещо хвърлено отгоре й! Тези хора не си хвърлят боклука в контейнерите, а през терасата - хвърчат торбички, опаковки, изтърсват си килимите отгоре, плюят се семки, а няколко пъти съпруга ми намира върху колата изгнили плодове, домати от буркан, лютеница. Ужас!

През лятото влизам аз в кухнята с покупки и гледам съседа отгоре за пореден път изтърсва килима си през терасата. А отвън прането ми е по всички простири. И то бяло. Гледам килима закача белият ми панталон. Перде ми падна и като се ядосах. Излязох и му викам "Е бива ли така? Не виждате ли, че има пране?" . А той вика "Ами аз погледнах, но видях само цветята". Викам му "Е как така цветята видя, а прането не". Оня си прибра килима. Имаше затишие няколко дни. И старата песен на нов глас.

Абе простаци да искаш!

Така бях на гости в едни познати и те ми се оплакваха как една баба живее над тях и на ден по три пъти тупа какво ли не, а гледа куче и хвърчат косми по прането. И не щеш ли както си говориме лъсва през прозореца една пътечка и забърсва дрехите докато хвърля космаци. Попитах за фамилията на госпожата и се показах на терасата. Казах и: Госпого Станкова, ако висне още една пътечка през този балкон се висваме трима човека на нея, и не ме интересува дали ще я сваля само нея или и вие ще висите от там . Казаха че пътечките вече се тупали на другия балкон където няма пране поне