Момичета, благодаря за пожеланията. Рано или късно всички ще видят чертичките. Аз бях почнала да си мисля, че при мен няма да се случи, но ето че стана! Ще напиша накратко през какво съм преминала.
Опитите ни за забременяване са от малко повече от три години. След като повече от година не се получи, отидох при една гинеколожка в София. Тя ми назначи хормонални изследвания и спермограма на мъжа ми. За спермограмата ни прати при д-р Тачева, която тогава работеше в Св. Пантелеймон. Резултатът от спермограмата не беше добър - брой към 60 млн, 50% подвижни и 8% морфология. Мъжът ми отиде при Кацаров, който му откри варикоцеле 3-та степен. Решихме да не се оперира и да започне да пие витамини. След няколко месеца отидох в мед. център София, при д-р Владимиров. Мъжът ми си направи нова спермограма, която беше малко по-добра от първата, но напълно достатъчна за инсеминация. На мен докторът ми направи хидротубация, при която едната ми тръба не пропусна, най-вероятно pоради спазъм. През следващия цикъл повторихме хидротубацията, като преди това ми сложиха спазмалитик. Резултатът беше отново непропусклива тръба. И така последва лапароскопия, при която за щастие се оказа, че всичко е наред с тръбите, матката и яйчниците. Започнахме с инсеминациите. Първата беше без стимулация, сперматозоидите ни бяха отлични, към 26-28 млн., таймирането - също. Нищо не стана. При втората и третата бях стимулирана с клостилбегит - отново не стана. При четвъртата ме стимулираха с мерионал и меногон - отначало образувах много фоликули, но после останаха 3-4, а се спукаха само 2. В следващия цикъл започнах стимулация за 5-та инсеминация с минимална доза меногон, образувах само 1 доминантен фоликул и решихме да прекратим стимулацията. Междувременно бяхме направили почти всички възможни изследвания: при мен - автоимунни антитела (безплатните в Израел), антиспермални и антиовариални антитела - в норма, при мъжа ми - преживяемост (отлична) и HZA (малко под нормата). Решихме да правим инвитро. Наложи се да направим една спермограма, за да се види каква е морфологията и да решим дали да правим инвитро или икси. Морфологията се беше влошила на 6% и според д-р Тачева за по-сигурно трябваше да направим икси. Стимулацията ми беше по дълъг протокол, много внимателна, защото съм предразположена към хиперстимулация. Образувах над 20 фоликула, но доста от тях не бяха достатъчно големи. Докторът искаше да ме стимулира още 1-2 дни, за да пораснат, но естрадиолът ми престана да расте и имаше опасност от преждевременна лутеинизация. При пункцията ми извадиха 13 яйцеклетки, като две бяха незрели, други две бяха без полярни телца и още една с някакъв друг дефект. Набодоха 8 и 6 от тях се оплодиха. На втория ден, 5 бяха продължили да се развиват и ми върнаха три ембриончета - две перфектни, разделени на 5, без фрагментации и едно, разделено на 4, с малко фрагментации.
