Благодаря Aelia. Ето това е едно доказателство, че, въпреки че старите хора смятат че проблемите са винаги при жената негласно признават, че може и да е при мъжа.

А аз съм чувала,че в балканските махали вярвали че децата родени на Спасов ден са заченати от друг мъж... не знам до колко е имало такова вярване, но представете си вие да сте "щастливките" - ужас, както и че на сватбата когато младоженците се усамотят се свирят специялни песни и ако мъжът изкара чаршафат бял, музиката се сменя и дори и в съседните села разбират ,че момата не е честна... срам и позор!
А аз при първият си секс въобще не прокървих, добре че не съм е родила преди 100 години

А аз при първият си секс въобще не прокървих, добре че не съм е родила преди 100 години

Да бе, ужас, с тия проверки едно време. Сигурна съм че много мъже са си разбивали носовете в миналото,за да спасят положението, затова предполагам всички си мислят че трябва да кървиш като заклано прасе

Да бе, ужас, с тия проверки едно време. Сигурна съм че много мъже са си разбивали носовете в миналото,за да спасят положението, затова предполагам всички си мислят че трябва да кървиш като заклано прасе
[/quote]
  момичета разсмяхте ме от сърце! И все пак добре, че не живеем с тогавашните разбирания и нрави.

 Хм,много интересен обрат  придоби темата,това за Спасов ден ми хареса,трябва да намерим повече инфо за празника,нали е по нашата част?!И нтересно защо не са много известни подробности!
 Аз сега съм във фаза в която родителите на мъжа ми са разбрали за проблема наскоро и очаквам реакции.Разбира се,съм готова на всякакви,дори да не повярват и да обвинят мен(проблема е в мъжлето ми ).Засега -нищо...
 

Сега пък като се съберем в компания всички директно питат кога ще се женим, аз се изчервявам и се натъжавам чак ми се насълзяват очите, щото на мен адски ми се иска а човека недава и дума да става...
  Ох,мила много добре те разбирам.Ама не се връзвай светът е пълен с хора без елементарна култура и такт.А относно женитбата смятам че колкото повече показваш че вече не го искаш,толкова повече имаш шанс той сам да го предложи.Мъжете са странна работа страх ги е ,защото било обвързващо и дрън-дрън.ПОвечето казават че и така си е добре ,обичаме си се и това е излишно а незнаят колко много значи това за една жена,това е прави единствена и безкрайно щастлива,но това си е.....аз имам подобен на теб проблем така че силно те прегръщам и ти желая успех с мъжлето и дано скоро осъзнае колко те натъжава това.Моя още не го е осъзнал въпреки безбройните сълзи от тъга които отроних ,защото се чувствам като натрапница,но много се отплеснах.

Странно се почувствах докато изчета тази тема, изглежда само аз не се дразня, когато ни питат за бебе  ... Може би защото сме все още млади и сравнително рядко ни се случва, може би защото винаги съм имала усещането, че е съвсем добронамерено и по-скоро в стил "Айде, зарадвайте ни, чакаме с нетърпение".
Има и още нещо - хората като цяло не си дават сметка колко разпространен е проблемът със стерилитета. как да се дразня на някой, който не си дава сметка, че наранява с въпросите си? Не мога да си изкривя душата и за собственото си поведение допреди няколко години  - когато най-добрата ми приятелка първа от онбкръжението ми поиска дете, в първия момент бях шокирана. Имали сме не един разговор, в който аз точка по точка и изяснявах защо и е рано за бебе и това и желание е само заместител на нещо друго което и липсва (бях и най-близкия човек след гаджето и тогава -с розителите си почти не поддържа връзка- и мисля, че имах право на това). После обаче пак аз бях човека, който месец след месец питаше "Какво стана, ще имаме ли бебе?". Може и да съм я натъжавала, не знам... Не съм го правила с лоша умисъл. Истината е, че се чувствах така, сякаш чакам племенник, дете, което ми е обещано и нямам търпение да ми бъде потвърдено, че идва. Не съм и помисляла, че може да има проблем - в крайна сметка около нас имаше толкова много бременни жени и майки с деца, как може точно ние  - тя или аз да имаме проблем?!
После пак аз бях човекът, който започна да я ръчка да отиде на лекар (след около година и половина). Когато и при нес стана ясно, че детето не идва, си изплаках болката, без да крия. Не крия от никой проблема ни, но и не го разпространявам излишно - най-вече, защото проблемът е у половинката ми и не съм сигурна доколко той би искал да го разпространявам. Когато се заговорим с приятели и познати за техните деца, често се случва с блеснал от гордост поглед някой млад татко да ми каже: "Айде, ти си на ред, да видиш колко е хубаво!" Не им се сърдя, не им и обяснявам, просто казвам, че ще детето ще дойде в най-подходящия момент, и толкова.
За това си мисля, че ме дразнят не въпросите като такива, а лошото възпитание, начинът, по който могат да бъдат зададени. И ако някой успее да ме ядоса (сигурно и такива ще се намерят)... мисля, че мога да бъда достатъчно груба и с думи прости да им обясня докъде любопитството е белег на любознателност и откъде нататък е признак на ниска култура...

Не се дразних,а ми ставаше още по болно от това,4е след 1 вия аборт минаха 10 месеца,а хората все питаха...Забременяхме на едно със сестра ми ,тя роди,аз не...Прегръщах малката си племенница и и се радвах от сърце,но като се прибера ми ставаше едно такова никакво...Та всеки питаше,дори веднъж племенника на мъжа ми ме попита,,айде бе,ти няма ли да раждаш ве4е?Не се притеснявай,щом те боли корема,зна4и ще имаш бебе,,а нямаше още първи клас детето....без коментар...А на работа клюкарките не спираха,,време ви е,какво 4акате...има ли тоя месец,, как да им обясниш 4е то така не става.Ха сега да питат-виждат ме някои колежки с леко корем4е,та вси4ки знаят и мирясаха

Сега пък като се съберем в компания всички директно питат кога ще се женим, аз се изчервявам и се натъжавам чак ми се насълзяват очите, щото на мен адски ми се иска а човека недава и дума да става...
 

Следващия път, мило се усмихни и тихичко попитай задаващия този въпрос, по колко пъти седмично правят секс и какви пози предпочитат. Така де, като ще си задаваме интимни въпроси...

Беееей да им се не види и хората и чудото....


Аааа сетих се още нещо - пак така мило усмихвайки се можеш да попиташ - "Кога ще се развеждат, че нещо не ти изглеждат щастливи... но да не се притесняват - на всеки може да се случи"

Аз лично, след десетки подобни въпроси съм си обещала КРАЙ НА ПРОМОЦИЯТА на подобни просташки подпитвания, та ако ще да са зададени от най-добро чувство

За първи път влизам в тази тема и всичко, което чета ми е толкова познато до болка. Когато са ми задавали хиляди пъти въпросите: "Какво чакаш"? "Хайде, че ще остарееш?" или "А бе не е страшно, раждай?" и най-вече: "Гушни го да прехванеш!" т.н., съм се питала, а аз задавала ли съм ги на някой досега: НЕ. Никога, дори преди да установят проблем при мен, не съм си мислила да попитам за тези неща.
Ние с моя приятел сме заедно от 6 години, а живеем заедно от 2 години - не сме сключвали брак, защото всичките ни средства и нерви и чувства отиват за сбъдване на мечтата да имаме дете. И за двамата това е най-важно, а не сватба. И за какво да бързам със сватбата, като на този ден ще чувам сигурно: "Таз година булка, догодина люлка" и да бъда най-тъжната булка ли. Ужасно боли. Опитвам се да се държа и да се усмихвам. Най-добрите ми приятелки имат деца, на едното съм кръстница и когато го държах в църквата, видях майка ми да плаче. Болиме, защото и близките ми страдат покрай мен, и се оказва, че аз трябва да ги утешавам, че нещата ще се оправят. Знам ли докага ще издържат силите ми да вдъхвам вяра на себе си и на другите около мен. 

И на мен ми задаваха такива въпроси,отна4ало много се разтройвах,нямах тарпение да се прибера в къщи и да ревна .Но после си викам що ще рева ,като ме пита някой  почнах да им отговарям "Ами сега нямам мъж като се върне 6те си направим".И те пове4е не ме питат,и не обръщам внимание вече.Но онзи ден ме вижда една позната дето не сме се виждали отдавна  и ми вика:
Понапълняла си и ме заглежда по корем4ето
 И аз с умивка на лицето и казвам "Ами спокоен живот така сам си по добре" и тя ни6то не каза пове4е.