Здравейте момичета! Не знам за Вас, но напоследък се усещам как избягвам срещи с мои приятелки, които скоро се сдобиха с детенца. Вчера например, една приятелка ме покани да се видим, а колкото и да ми се искаше, нямах възможност да й откажа. Проблема е там, че ние двете почти по едно и също време трябваше да родим. Това щастие тя го изживя, но аз уви...не. Не ме разбирайте погрешно- аз много се радвам за нея и бебока, но в същото време се чувствам ужасно. Сигурно някой ще ме обвини за тези мои мисли и ще си каже, че завиждам. Не, не й завиждам. Желая й от все сърце само радости и хубави моменти, да са живи и здрави, и да се обичат. В същото време обаче, моето сърце се къса от мъка за всичко онова, което ме сполетя и за това, че вече съм на 29 години, а още не съм изживяла щастието на майчинството. Само като си помисля, че аз трябваше да родя по същото време и сега да гушкам момиченцето си...направо да знаете колко плаках...Все се питам- защо съм така объркана, и с вас ли е така, как да се отърва от тези чувства. Не искам да се отчуждавам от приятелките си, но когато ги вися, сърцето ми се раздира от болка. Толкова съм отчаяна, че дните ми на надежда и с мисли за хубави неща са много по- малко от другите- с мислите за загубеното бебе и страховете за бъдещето.
Дано не съм повлияла негативно и на вашите чувства.
Успех на всички и нека скоро всички се похвалим с хубави новини.