Това с напълняването и натякването май ни е обща болка.Ама нали казват,че за простотията няма почивен ден.След инвитрото напълнях около 17 кила,пък и съм ниска и си ми личи.Не ми се излизаше никъде-срещах само учудени погледи и не само-нетактичните коментари по отношение на моята фигура бяха много.След всеки един такъв се прибирах разревана,много съм чувствителна на тази тема.Цял живот съм правила и невъзможното,за да изглеждам що-годе добре,защото на мен всяка хапка ми се лепи и не съм от щастливките,които си хапват и не им личи.Все съм на диета и ето,че веднъж се изтървах и резултата е налице.Аз си знам,че съм упорита и ще направя всичко по силите си,за да си върна килограмите,вече съм минус 9,но ми трябва време.А те не спряха-ама каква слабичка беше,каква нежничка,като момиченце/ха-ха,та аз съм на 35 все пак/,а сега вече приличаш на жена,те годините не прощават на никого- това е най-безобидното.И на мен ми се ще да им кажа нещо по отношение на тяхната външност,ама се въздържам.Най ме дразни,че аз на никого от тези хора не съм искала мнението,аз си имам и огледало, и кантар в къщи и чудесно знам как изглеждам.Всички,които са наясно за причината за напълняването ми ме успокояват да не обръщам внимание на грозните коментари,но аз не мога.Все още си поплаквам.Но се сещам за оня стар виц,които споменахте някъде в началото-аз все някога ще отслабна,защото имам силна воля,а те ще си останат прости и нетактични.