Искам да се оплача и аз..
Преди няколко дни ходихме да пием бира с 2 приятелки - едната с дете на няколко годинки, другата с 2 спонтанни аборта в рамките на 6 години ... И тъй като двете имаме проблем със забременяването разговора се прехвърли неволно на тази тема. Приятелката с дете ни е наш набор (33 г.) и в един момент ни изръси, че вече била дърта да ражда   Много ми стана криво - хем знае за проблемите и на двете ни Уморена била, притеснявала се от усложнения, абсурд вече на "тези години" да се заеме с гледането на малко бебе отново    Започна да ни дава примери, как по-късната бременност била по-тежка и така нататък... Е може ли такова нещо? Пред нас дето се борим за първо дете??? Стана ми неловко и много мъчно ...
Друг случай пък: Моя колежка чете, че Джулия Робъртс родила на 37 години - ееей тва беше супер изненада за нея. Другата колежка и казва -"кво се учудваш - те вече и на 29 раждат?" Е, не мога да ги разбера тези хора - нетактични ли са какво са?
Аз пък никога не съм коментирала темата за възраст с приятелка, която още не е срещнала подходящия партньор в живота например - знам, че това ще я засегне. Необходимо ли е да имаш проблема на някого за да бъдеш тактичен спрямо него? Ми по-добре наистина да мълчат в такъв момент. Да не знаят - разбирам - ама ...

Ех, Сигнус. Не го е казала от лошо сърце.
Просто не иска да ражда за момента и това и е оправданието.
Аз самата преди време съм го казвала/е, не пред приятелки борещи се със стерилитет/, пък сега виж какви ги върша.
Мои приятелки също коментират за възрастта и бременността, но те не знаят, че аз се опитвам.
Иначе са добри хора, но понякога човек не мисли много...

Лали, ама ние в момента точно за това говорехме... За проблемите си.
Не съм казала, че е лош човек. Но просто никаква съобразителност и такт. Може и аз да съм станала много докачлива пък ... не знам.

Има една житейска философия, че човек е "на толкова - на колкото се чувства". Твоите познати и колежки щом са решили, че са стари, това си е техен проблем.
А може би имат някакви комплекси и чакат от околните да започнат да ги убеждават че са млади и т.н.
Сигурна съм обаче, че ако имаха и най малка представа колко тежко е да искаш дете и да се бориш да заченеш, щяха да спестят коментарите.
Но тъжната истина е, че не срещаме разбиране от повечето хора.
Мойта свекърва например постоянно се опитва да ме убеди, че децата носят многоооо проблеми и с гордост разказва, че на 53 години е правила аборт.
Така, че не се впрягай въобще, понякога не срещаме подкрепа от най близките, какво остава за другите.
Важното е, че имаме опора тук!
Целувки и смело напред!

Разбирам те, Сигнус, не е етично да коментира точно по този начин.
Недопустимо е да го каже пред вас, изпуснала се е, може би съжалява.
Обаче, ако трябва да съм честна аз ако съм на твое място повече няма да изляза с нея.
Но от друга страна разбирам защо го е казала - тя просто не иска, не е готова за друго дете и това е удобно, несъзнателно оправдание.
Когато преди години роднини и приятелки ми подхвърляха за второ дете аз също казвах, че съм стара и уморена.
И си вярвах и бях убедена, че е така.

А сега...
Сега съм сигурна, че дай Боже, да стане, имам силата да го гледам, и не съм уморена, ама никак...
Още повече, че знам какъв е пожар.
Моля се само да съм здрава.
И вярвам, че мога да се справя.
Така, че здрав да е човек, всичко е до нагласа, до вяра, до желание.

И аз съм сигурна, Сигнус, че ти ще си най-хубавата майка, най-свежата, най-всеотдайната, защото духът ти е млад.

Ти що не кажеш, че Деми Мур е бременна на 43? Джънгълчето ми изклюка .
Я да си гледат работата!

А бе, Сигнус, а бе какви 33 години? Ми аз като те видях през февруари не ти давах повече от 26-27! Я казвай бързо какъв крем ползваш и как те обича мъжът ти, че изглеждаш така добре! Ама това, ако не го бях прочела от теб, никога нямаше да го повярвам!

Приятелката ти като се чувства пенсионерка на 33 си е неин проблем. Ми не й се ражда, стара е, как ще се оправя с бебе... Ами да, то какво друго по време на пенсия... Тя скоро ще спре и до магазина да ходи, ще праща децата, че те са млади. А бе я не обръщай внимание на човешката безотговорна нетактичност. Ами акълът е толкоз на таз жена. Хем стара, хем и тъпа. Ужас. Под път и над път е пълно с такива хора. Те по принцип не ти мислят лошото, и ако в момента, в който ги е говорила тез глупости, ти я беше стопирала и позадала малко контра въпроси, да видиш как набързо щеше да се изчерви и да съжалява, че ги е надрънкала подобни пред 2 жени, които за това мечтаят. И да ти кажа, съмнявам се, че като си е отишла у тях се е усетила какви ги е надробила. За нея си тя си е стара за бебе. Ако я питаш: искаш да кажеш, че и ние сме стари за бебе, тогава ще го извърти, усуче, навие на руло, изтиска като мокро пране, че изобщо не това е искала да каже. Ами така...Простотията не ходи по животните, ходи по хората. Животните поне мълчат .

Поздрави, Мари

Ех, Мари развесели ме с този постинг.  Много си миличка  
А възрастта, ако говориш сериозно, а не просто да ме успокоиш, трябва да ми кажеш какво пиеш    за следващия път - за яйчния ликьор знам, ама тук не се продава. За кремчетата - само хидратантен ползвам и не винаги - но пък пудра и фон дьо ден съм слагала няколко пъти само досега.    Значи вече няма да казвам на колко съм, обещавам.  
Много ви благодаря, момичета, за отговорите, имах нужда да споделя.  

Мила Сигнус, това дори не е въпрос на съобразителност.. според мен е въпрос на виждане. Тази девойка дето казваш не само, че е стара за раждане, тя е стара и за всичко останало.
Има такива хора дето се чувстват стари по принцип.
Аз спрях да обръщам внимание на такива реплики. И на мен доста често се случва да ми подхвърлят, че няма време... на 30  съм... какво чакам..  дали детето ми няма да се срамува от мен, че ще бъда стара майка... много такива глупости съм слушала, ама явно претръпнах

Да,и аз да се включа,и аз съм слушала безброй такива подмятания и тн.,Ами аз какво съм виновна,че не става?Така се губят години,можех да родя преди 5 години/ама не било писано/.Но,Дони от мен да знаеш има страшно ограничени хора,разбираш ли-тя така си го мисли и го казва.И аз имам 1на позната,дето ми ходи по нервичките-тя е на 40 и според нея живота е свършил вече-край.Много е важно,как се чувства човек,хич да не ти пука,аз какви неща съм чувала да се говорят-убеждават ме разни тъпи женки,че не ми трябвало да раждам на тези години и тн.глупости,ама пълни простотии.
Миличка Туто,1на поправка-Деми е на 46 години,така че споко и на нашта улица ще изгрее слънце.

Ей, Сигнус, леля ми след дългогодишно безплодие е родила на 38 години и е страхотна майка! Всеки от нас може да се сети поне за 2, 3 и повече жени от обкръжението си /актрисите ги оставям настрана / над общоприетата за конвенционалното мислене детеродна възраст, родили и отглеждащи нормално децата си.
А що се отнася до липсата на такт у околните, това е част от болката, за която ще си спомняме един ден прегръщайки децата си.
Много вяра и успех!

Я не се впечатлявай от такива неща!Спестявай си такива емоции,възраст!!!ГЛУПОСТИ!!!    

Ами...това са абсолютни глупости! Всеки има право на щастие, независимо на колко години е. Аз вече съм на 36, но нито за момент не си помислям, че съм стара да бъда майка... не съм си губила времето досега...изглеждам добре/ скромничка съм /имам прекрасен и пълноценен живот...е липсва ми това, че нямам дете, но когато трябва- ще се появи.
Само да ви кажа, че моя приятелка на 43 г. сега е бременна за пръв път/ от първи опит ин витро/ и е най- щастливия човек на света...няма никакви притеснения от възрастта си.
А, ако някой се чувства стар за каквото и да е на тия години- проблема е в главата му.

Върхът на сладоледа е, ако някоя "приятелка" ти каже "Аз на твоите години имах............деца"....

     

Преди около пет години,започнах работа в една фирма с една колежка с три години по-голяма от мен.Още незнаех какво ме чака Тъкмо бяхме започнали с опитите.Мислех,че до 3-4 месеца все ще стане /Голяма грешка!/ И така тази колежка забременя след две години от втория опит.Назначиха друга.С едно дете на 33 год.Вече се бях притеснила,че не стават нещата при нас и споделих с нея.Тя искаше второ дете,но също не се получаваше около година.Накрая забременя.Скъсах се от рев.Няма нужда да казвам за всички,които се изредиха с "Айде,ами ти..." Така.Подходих с хитрост и казах на шефа този път да вземе някоя, която е приключила с тези неща... Назначи една жена на 39 год. без деца.Не споделих с нея за проблема си.Мислех,че не е етично.Е,момичета, познайте какво?И тя е бременна Знам от няколко дена,но едва сега намерих сили да споделя.Наревах се ,както обикновенно.Нямам думи.Просто не знам още колко шамара ще отнеса от съдбата...Eli_

Eli, коя е тази фирма да подаваме молби за работа  една по една
Ох , аз вече не обръщам внимание поне се опитвам. Утре ни кани приятелка на гости с бебе на 2 месеца. И като я знам каква е - ще се почне "айде де, какво чакаш, време ви е, знаеш ли колко е хубаво". Тя ме подпитва от няколко години, а сега сигурно няма да се трае вече.

По принцип не се притеснявам да говоря по проблема,повечето ни приятели и близки знаят и все пак има и такива пред които не бих се впуснала в дискусии по темата И на мен са ми задавали въпроса-какво чакате още?!!! И нали ми е болно, се заинатнича и им отговарям-малка съм още...... и се започва-е на колко стана вече,какво се бавите още,няма за кода го отлагате на стари години бебе ли ще гледате....е тогава отговарям- да се надявам ,че на поредния ми  опит инвитро ще се получи.Мъчно ми става,все пак логично е да се предположи,че след дългогодишен брак и липса на бебе има някакъв проблем.....

Стана ми интересна темата, може би, защото съм на същата възраст. Не се сърди на приятеката си! Не го е казала от лоши чувства! Просто си по-чувствителна на тази тема и това е нормално.
Действително е крайно изтощително да се гледа малко бебе.
 И аз сега, след поредната безсънна нощ,си мисля колко по-лесно щеше да ми е с по-големи деца или само с едно. Но пък нямаше да ги има и щастливите моменти около едно бебе!
За второто ми дете правих опити за забременяване почти 3 години/първо малко несериозно - не очаквах, че ще имам проблеми и мислех, че просто не е дошъл моментът за това, а  после попадах на непододящи лекари, които само ми изгубиха времето и парите/.
И когато бях вече отчаяна и реших, че спирам да следя темератури, дати и т.н., се оказа, че съм бременна.
Напълно те разбирам, че всичко, което е свързано с бебета, ти действа така! При мен имаше моменти, в които като видех бебе по телевизията и започвах да плача, а все пак имам един син!
Искрено желая на всички в този форум да станат щастливи майки на прекрасни дечица!
А годините нямат значение! Има значение само това, дали едно дете е желано, или - не!
И още нещо /малко объркано стана - не си подредих мислите последователно/ - Когато бях бременна с второто, най-добрата ми приятелка/също на 33 г./ направи спонтанен аборт с дългоочаквано първо първо бебе. Беше ми много мъчно за нея! Чувствах се страшно неловко/разбирате и се досещате какви чувства може да има в такъв момент всяка една от нас!/! Но приятелството ни издържа и сега се радвам, че е отново бременна!