Здравейте!
Може ли някой да ми каже има ли заболявания,при които не се резрешава осиновяване и какви са те? Имам приятели-семейство, които желаят осиновяване, но единият от тях е с диагноза "Шизофрения". Състоянието му е много добро и ако не знаеш за това никога и през ум не би ти минало да предположиш за тази болест. Но за съжаление тя съществува и това е основната причина, поради която не смеят да си родят свое собствено дете. Та ми се искаше да разбера дали изобщо имат някакви шансове да станат осиновители?

Не съм запозната с осиновяванията (макар 4е и ние го планираме), но двойката, за която става въпрос би могла да опита и инсеминация с донорски материал, ако осиновяването не е възможен вариант.

Мила Eitalina,

Не съм много запозната с въпроса - може би най-добре е да се обърнат направо към Дирекцията за социално подпомагане по местоживеене, но това което със сугирност знам е, че един от изискваните документи при кандидатстване е лицата да не се водят на отчет в психиатрията (не знам дали при диагноза шизофрения се водят на отчет ).

  Здравей Melissa!
 Не съм сигурна, че са обсъждали този вариант-ще им го предложа! Но те са стигнали до твърдо решение за осиновяване, което ме навежда на мисълта, че може би са огледали нещата от всички страни(наистина това е добър вариант ако не им бъде позволено осиновяване). Благодаря ти от сърце за отговора!
  Здравей peti_pati!
Със сигурност знам, че шизофренията е заболяване, което се води на отчет в психодиспансера. Също така знам, че за осиновяването се изисква документ за физическото и психично здраве на кандидат-осиновителите. Но не ми беше ясно дали ако съществува такова заболяване не е разрешено осиновяване. Днес заедно с жената от това семейство ще посетим Дирекцията за социално подпомагане по местоживеене и ще пиша какво са ни отговорили от там-може тази информация да бъде полезна за някой друг с подобни проблеми.Благодаря и на теб за отговора!

Ето една полезна статия която може да даде отговор на въпроса ти.Но до колкото знам шизофренията спада към заболяванията които са пречка за осиновяване.

Правила за осиновяване от български гражданин

С изменения в Семейния кодекс през април 2003 г. бяха променени условията и процедурата за осиновяване, включително и когато кандидат-осиновителите са български граждани. В края на същата година бе приета и специална Наредба за условията и реда за водене и съхраняване на регистъра за пълно осиновяване. Отношение към въпроса имат и правилата, посочени в Гражданския процесуален кодекс, закона за закрила на детето, закона за гражданската регистрация и правилника за дейността на Съвета по осиновяване.
В следващите редове ще стане дума за действащата в момента процедура за пълно осиновяване. То се допуска при наличието на строго определени в Семейния кодекс (СК) условия - от чл. 49 до чл. 56 "а" и от чл. 57 "а" до чл. 57 "г".
Осиновяване може да има само на лице, ненавършило 18 години към датата на подаване на молбата. Минимална възраст не се посочва никъде, но на практика осиновяване се извършва след навършването на неколкомесечна възраст - обикновено над 5-6 месеца. Законът поставя изискване лицето, което желае да осинови дете, да бъде дееспособно, т.е. да е над 18 години, да може да поема права и задължения, да не е поставено под ограничено или пълно запрещение. Осиновяващият не трябва и да е лишен от родителски права. Задължително е и разликата между осиновяващ и осиновител да е не по-малко от 15 години.
Законът въвежда и забрана за осиновяване между роднини по права линия (баща, майка, баба, дядо) и между братя и сестри. Единственото изключение и при определени условия е направено за бабата и дядото, но при конкретния въпрос те не са от значение.
Не може да се осиновява и дете, което вече е осиновено.
Един от новите моменти в СК е задължението при осиновяване на дете, което има близнак, да се осиновят и двете деца. Сред новите правила е и че пълното осиновяване е възможно само при наличието на вписване в специалните регистри, определени в СК. Така към регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на детето е създаден регистър за децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване. В него се съдържа информация за:
- личните данни на детето;
- здравословното му състояние и проведените медицински изследвания (тази информация се актуализира на всеки три месеца);
- социалния му статус;
- наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите;
- личните данни на родителите, както и данни за здравословното им състояние;
- контактите на детето с родителите;
- специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;
- дали детето се намира в специализирано заведение, дали има родители, или те са неизвестни или починали и т. н.;
Всяко дете се вписва в този регистър при специално производство пред съответния районен съд. След това може да бъде осиновявано.
В друг регистър се вписват кандидатите за осиновители. Те трябва да подадат специално заявление, в което да посочат лични данни, кратка история на семейството си, информация за икономическото и социалното си положение, мотиви за искането да осиновят. Към собственоръчно подписаното заявление трябва да се приложат фотокопия от:
- документ, удостоверяващ, че лицето не е лишавано от родителски права;
- медицинско свидетелство за физическо и психическо здраве, за липса на тежки хронични заразни, венерически болести, СПИН, туберкулоза и др.;
- свидетелство за съдимост;
- удостоверение, че срещу лицето не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер;
- документи за доходи и имотно състояние;
- препоръки за лицето, което желае да осинови;
- документ за сключен граждански брак - когато кандидатите за осиновители са съпрузи.
Определен социален работник от отдел "Закрила на детето" в регионалната дирекция прави социално проучване на лицето, което иска да осинови. Проучването включва най-малко три срещи с лицето, с членове на неговото семейство, с хора, дали препоръки за него, посещение в дома му. След това се пише мотивиран доклад дали лицето е годно да бъде осиновител. После директорът на съответната регионална дирекция за социално подпомагане издава разрешение или мотивиран отказ за вписване на съответното лице в регистъра на осиновяващите. Ако кандидат-осиновителят бъде вписан, разрешението му важи 2 години. Ако в този срок не осинови, му се прави нова проверка, за да остане в регистъра.
С промените в СК бяха създадени и специални съвети по осиновявания към всяка регионална дирекция по социално подпомагане. Именно те определят подходящ осиновител за осиновяваното дете и дават становище за това.
Крайната процедура по осиновяването обаче е в съда. Само съд решава дали едно дете да бъде осиновено или не, както и човекът, който да е осиновител.
Производството върви пред окръжен съд по местонахождение на регионалната дирекция за социално подпомагане, в чийто регистър е вписано детето. В него участва и прокурор. Решението на съда, с което се допуска или отказва осиновяване, подлежи на обжалване пред апелативен съд.

Уфффф стисках, стисках, да не се изказвам, ама, сърце юнашко не трае...
Вижте, оставете въпроса дали закона изрично споменава шизофренията като заболяване - пречка.
Това е изключително тежка заболяване, с което медицината все още трудно се справя. Има моменти на ремисия, има моменти, в които болните са съвършенно адекватни хора, особено когато са на лекарства, но все още шизофренията е нелечима болест 

При осиновяването най-важното  и водещо е най-добрите интереси и основните права на детето. Цитирам:

Всяка приложена спрямо детето защитна мярка трябва да се ръководи от най-добрите интереси на детето по отношение на основните му права.
Това означава, че:

a) Детето трябва да е отправната точка в процеса на осиновяване. Този процес се инициира защото положението на детето го изисква, а не защото други лица са изразили желанието си да осиновят детето или търсят дете.

Ох, незнам... много е тежко, но аз съм много скептична към едно подобно решение...
 

  Често сме подложени пред много сложни решения ...
Що се отнася до отговора на конкретния въпрос Almaaz и Fussii са отговорили вече ... диагнозата "шизофрения", фигурираща в здравния статус на кандидат осиновител е пречка и то сериозна. С всичките си здравни и морално-етични аспекти.
Аз по-скоро разсъждавам от гледната точка на Melissa:
1. Защо са отхвълили варианта донорска инсеминация /която едва ли гарантира, че донорът не носи генотип на шизоидни заболявания/
и най-вече
2. Не би ли могло нещо да ги убеди на вариант - биологично родителство.
Отдавна психиатрията не е еднозначна за етиологията на шизофренията.
Гените не предизвикват шизофрения. По скоро те обуславят една среда, която в определени случаи е по-добра почва за шизофрения, а в други по лоша. Тогава се намесват факторите на средата, от които в комбинация с генетичните зависи дали ще се развие шизофрения. Така че поведението на човек не е продукт нито само на генетиката му, нито само на индивидуалният му опит.
Мноооого е сложно подобно решение, както и съвместния живот и отговорността за отглеждането на дете от човек с подобна диагноза, бил той и в ремисия през целия си останал живот, но и аз като Fussii не подкрепям вариант осиновяване.
Имала съм допир с хора, страдащи от шизоидни разстройства - много е тежка комуникацията, а пък си представям какво е съвместното съжителство.
Не давам съвет, не бих си позволила.
Само споделям мнение