Здравей и от мен Eli и на всички други момичета с този проблем. При мен положението е почти същото. Имам връзка от 9 години. Живеем заедно от 2. Преди да решим да имаме дете правихме секс като луди. Толкова често ще даже ми досаждаше. В началото на есента вече страшно много исках да имам дете. И започнахме с опитите.Обаче няма нищо по-изнервящо от секса по график. И за мен, и за него. Извежднъж секса вече не беше същия. Мен много ме болеше, защото имам 2 аборта по желание преди 7 години от този човек и започнах да упреквам себе си, че нещо ми има - нали не забременявам. Отидох на гинеколог, при една от добрите. Тя ме прегледа и каза, че всичко е наред. Овулацията ми е като по часовник. Само тръбите не съм преглеждала. Но ако не забременея до есента отивам на лапаро. Ще направя всичко, което зависи от мен. И това е най-обидното от цялата ситуация. Меря си t всеки ден, правя си тестове за овулация, ходя по доктори и искам секс само 5 пъти в месеца. Обаче там нещата куцат. Като не стане първия път започвам да плача. Защото за мен всеки опит е жизненоважно значение. Той се чувства виновен, но не поема никаква инициатива. Много е лесно само на думи. Този месец не издържах е седнахме сериозно да поговорим. Казах му, че разбирам колко е изнервяща работата му (той е лекар), но аз отчаяно искам да стана майка. А със секс 1-2 пъти месечно трудно ще стане. Като кажа на лекарите, че имам проблем със забременяването нещо не ме гледат насериозно, като чуят колко секс правя. Сега реших да се успокоя и вече да не му казвам кога ми е овулацията, въпреки че той ще досети. Вчера правихме, но искам и утре. Дано успея. Аз винаги мога да му предизвикам желанието за секс, но той си мисли че се преструвам и не може да свърши. А на мен точно това ми трябва. Сега нещата сякаш се промениха. Гладам да се успокоя и да не го затормозявам. Така е, мъжете са много чувствителни на тази тема. Те го изживяват по свой си начин. Най-добре ние да поемеме инициативата, защото ако оставим на тях може да стане прекалено късно. Аз лично време за губене нямам. Ако нещата не станат, правя лапаро, а ако там всикчо е нарезд (дай Боже), може би ще се подлагам на инсеминации. Незнам, трудно е, много е трудно. Понякога се предавам и ми идва да го зарежа, но после ми минава и осмислям нещата. Освен това си купихме "Испанска муха". Още не сме я пробвали, но той е съгласен. На тема стимулиращи лекарства е положително настроен. Ако трябва, защо не. Мисля вече и да започнем да гледавме порно, докато го правим. Правете го и вие, има ефект. Това е засего от мен и пишете още по темата.