Зравейте, за първи път влизам, но пределено се почувствах добре да попадна на място,където мимичета споделят своите проблеми свободно, а и мога да науча нещо..дават ми кураж някои истории, защото при мене от известно време е тема табу и гледам нито да мисля, нито да говоря за проблема си,който ясно е - е свързан с бременността или по-скоро -липсаата на такава. Ако някой, преживял извънматочна бременност би искал да сподели дали след това е успял, трудно ли е било, изобщо какво са му казали лекарите -моля да го направи, много ще ми помогне да се ориентирам какви са възможностите пред мен..защото ставам на 30г, нямам много време за губене. С една тръба съм вече, уж клинично здрава, трябва да опитвам казват, аз сега почвам, защото чаках да минат поне 6 месеца след операцията, но и ме е страх...залагам дето се казва на каквото Бог е решил, а не занм трябва ли, не трябва ли да мисля за инвитро например? Оперирана съм преди това и от киста. Преди не съм искала и не съм се замисляла, толкова лесно забременях, обаче... сега е друго- искам, а живея с убеждението, че няма да стане и не ми е писано, всички около мен са бременни, взех доста да страдам, не искам да се фиксирам, не искам след всеки път с приятеля ми да чакам, да мисля, да се надявам, ужасно се чувствам...и така. Много ми се иска да чуя, че извънматочната не е фатална диагноза...Успех на всички!
