Много пъти и аз като нещо ми напомни за това, че не всичко свършва със забременяването, раждането на бебето и ставането през нощта. - Ей това понякога ме кара да се замислям, колко съм готова и колко искам да поемам такава отговорност за друго живо същество, което ще е напълно зависимо от мен и от баща си години наред.
Ще мине първата година - нощно събуждане, памперси, колики, първите зъбчета изкарани с температур.... - проблеми!
Втората година - нощно събуждане, напикаване в гащичките, обелено коляно, цепната устна... - по-големи проблеми
.......
Да ви изброявам ли нататък!
Най-важното, което ме оправя в такива моменти е мисълта, че никой не е достатъчно подготвен да стане родител!!! И че щом моите родители, и твоите, и на колегите, и на хората по улицата са отгледали деца, които вече имат техни деца.... значе не е чак толкова страшно да си родител!!!