Мели 

Момичета,здравей!теПисмото е много хубаво,но предлагам в частта за спешността на проблема да се добави коментар и че жената особено след 30-35г. вече се приближава към възрастта в която шансовете й намаляват и това е част от природата на организма й и никой не може да й гарантира че разполага с достатъчно време.Освен това безплодието освен физически проблем е и психичен и колкото повече се отлагат нещата толкова повече това ни уврежда психически.Аз отдавна се чувствам недостатъчно пълноценна и трудоспособна и изоставам в поддържането на квалификацията ми,защото сърцето и ума ми са заети да се справят с проблема и болката която той поражда.Да си призная имало е моменти в които съм била в толкова дълбока криза че съм се питала какъв е смисъла да живея и има ли смисъл да живея.Това че не мога да имам дете ме кара да се чувствам различна,инвалид,ограбена от живота и аз съм започнала да се отдръпвам съвсем съзнателно от приятели,близки,колеги.Затварям се в къщи като в крепост и излизам само защото трябва да отида на лекар,работа или до аптеката.Пресмятам заплатата си в изследвания,прегледи,лекарства и манипулации и разбира се не стига.Може би има жени които по-лесно се справят с психологичния момент,но аз не мога да преодолея болката.Тя ме стяга като в обръч и в буквалния смисъл на думата ме боли сърцето от безсилие,разочарование,несигурнос дали изобщо ще успея и не съм съгласна че е идея фикс.Защото самата природа е заложила да се размножаваме.Дори и при животните го има този инстинкт и когато са в такъв период,а са затворени като домашни любимци-страдат.А ние сме по-сложно устроени и съответно много по-чувствителни и раними.Така че смятам че безплодието и стерилитета трябва да се разглеждат не само като заболяване на детеродната система,но и като заболяване на психиката,което като резултат се отразява и на ролята ни в обществото.Така чувствам аз нещата и ако и другите момичета мислят по подобен начин значи проблема не е само мой,а масов.И ако е масов аз го виждам като спешен.Та това сме 540 000 българи само от официалната стаистика.На фона на 7 000 000 граждани включително децата и пенсионерите си е много внушителен процент.Да не говорим за демографския проблем на страната.Спешно е и още как.Ама за да го видиш трябва сърце,душа,разум и национална далновидност.А в НЗОК са като някоя непревземаема крепост в съвсем буквален смисъл.Дори чрез телефоните ти отказват достъп до тях.

Здравейте!
Аз съм една 30-годишна жена, с едно ин-витро зад гърба си, което излезе неуспешно за мое огромно съжаление. С много мъка и с помощта на родителите, които дават мило и драго за внуче, събрахме немалката сума, но всичките ми надежди рухнаха след поредната менструация. Не искам да обяснявам колко силно е желанието ми да зачена и да прегърна собственото си дете, защото съм сигурна, че всички вие знаете какво значи това. Тежи като камък и успява да прекърши и най-веселата усмивка...
Не знам дали ще имам възможност да събера нова сума, за да пробвам пак, знам само, че съм огорчена. Огорчена съм от т.нар. ни държава, огорчена съм от жените, които раждат и захвърлят децата си, огорчена съм от хорското мнение, че щом нямам дете, значи съм ялова...
Може би в себе си все още тая малка частичка надежда за великото щастие да дадеш живот, но усещам как тя гасне малко по малко.
Чувала съм, че в нормалните държави се поемат 3 опита ин-витро, при това изцяло. Не мога да разбера каква е тази държава, която вижда, че умира и не прави нищо да се "излекува".
Никога не съм просила пари, но мисля, че това са нашите пари, които внасяме ежемесечно и безропотно, просто защото е задължително. Тогава не е ли задължително да ползваме тези пари когато наистина ни трябват???