Здравейте мили момичета,
Ето че дойде време и аз да се регистрирам в този полезен форум, който за първи път посетих в края на февруари тази година. Първите ми срещи с форума породиха в мен много емоции - плаках, смях се, натъжавах се, обнадеждавах се. Причината да изчета всичко изписано тук, свързано с ендометриозата бе един гинекологичен преглед през януари, на който отидох, защото от десетина месеца бебе все не ставаше.
Лекраката ме прегледа и без заобикалки ми каза: " Диагнозата ми е стерилитет, причинен най-вероятно от ендометриозна киста на левия яйчник - 4 см. Това коремче определено трябва да се отвори, ще има доста работа тук."
Бях меко казано шокирана. Не можах да сдържа сълзите, като това, което ме изплаши най-много беше думата стерилитет, докато за ендометриозата не бях чувала нищо и не ме стресна много.
И така, назначихме датата за операцията, а дотогава трябваше да пия някакви антибиотици и други лекарства, които да подготвят организма за срещата със скалпела. 2 дена преди операцията пак направихме преглед, на който се установи, че кистата е станала по-малка. Лекарката ми предложи да отложим операцията и да продължим лечението с антибиотици, но аз се бях настройвала за тази операция 3 седмици, бях организирала всичко в офиса така, че да има кой да ме замества за 1-2 месеца и изобщо не исках да минавам през всичко това още веднъж. Казах, че операция ще има. Още повече, че ми бяха открили киста още преди 8 години (сега съм на 28 г.), която непрекъснато променяше размерите си, но въпреки хилядите изпити лекарства и бити инжекции винаги си беше в мен при преглед. Цикълът ми продължаваше 7 дена, а през последната 1 година беше доста болезнен в началото. Но никога не съм се съмнявала, че може тази болка да се дължи на някакво заболяване. Просто я търпях, приемах я като част от себе си, а тя идваше изведнъж, беше доста силна, и след около 1 час пак си отиваше.
Май доста подробна взех да ставам. Ще карам по-накратко.
Операцията мина, беше лапаротомия, продължила е около 3 часа. Това, което се установи: ендометриозна киста на левия яйчник, и двата яйчника със задебелена туника, след направена хромопертубация - и двете маточни тръби не пропускат.
Новината за тръбите направо ме довърши. Лекарката каза, че след лечение със ЗОЛАДЕКС 6 месеца ще разберем каква е съдбата на тръбите. Ако се отпушат - шансове за забременяване има, но ако не - ИН ВИТРО оплождане.
И от тук вече започна моята борба с ендометриозата и първите ми срещи със ЗОЛАДЕКСА. Като разбрах за цената им веднага си подадох документите в РЗОК. И тук искам да ви дам първия си съвет. Много внимателно прегледайте документите, които подавате, да не липсва нищо, огледайте дори и печатите, защото ми върнаха документите именно заради 1 сгрешен печат - лекарката сложила печата от личната си практика, вместо този на здравното заведение. И още нещо - задължително се прилага епикриза от операцията, в която да е отбелязан хистологичният резултат. Именно той е определящ и дава информация за това дали кистата е ендометриозна.
Та първите 2 инжекции си купих сама. Това, че се бие в корема също беше голям шок за мен и на първите 3 инжекции исках местна упойка. Обаче след това реших да я опитам и тази болка, и отказах упойката, но страхът беше по-голям, отколкото болката от самата инжекция. На първия месец ми дойде - нормален цикъл, траещ 7 дена. Да знаете, че той си е напълно в рамките на нормалното. На втората инжекция цикъл вече нямаше. Но се появи нещо друго - нервната истерия. Всичко ме дразнеше, съпругът ми си го отнасяше всяка вечер, само нещо да ме подразни и веднага започвах да викам и да плача. Чувствах се много самотна и ранима. Сега чак ме е срам като си помисля каква истеричка съм била.
След това започна безсънието. Беше страшно. Нощ след нощ без сън, чай, мед, броене, медитация, нищо не помагаше, а през деня беше още по-трудно да се съсредоточа на работа. И така реших да си купя някакви приспивателни. Нямах време да ходя на лекар и питах направо в аптеката за нещо подходящо. Вече не помня какво ми дадоха, но за мен беше вълшебно. Още като го изпиех сънят не закъсняваше много - 3-4 мин. и бях вече заспала. Хубаво, но започнаха страничните ефекти - метален вкус в устата, главоболие и шум в ушите.
Междувременно дойде и друга гостенка - топлата вълна
Вече реших, че много ми е дошло и намерих време да отида при моя личен лекар за хомеопатия. Оказа се, че дори и за топли вълни има хомеопатични лекарства, както и за безсъние. Ще ви напиша това, което той ми даде и което безкрайно много ми помогна:
Против изпотяването и горещите вълни: FSH - 15 CH, вземах ги по 5 гранули вечер в 20,00 часа.
Против безсънието: PHOSPHORICUM ACIDUM - 15 CH, вземах ги също по 5 гранули вечер в 20,00 часа.
И така на 10 юли ми беше и последната инжекция. Сега чакам цикъл, след който нямам търпение да отида на цветна снимка за тръбите. С тях са свързани най-големите ми опасения. Лекарката ми каза, че ако са запушени трябва възможно най-бързо де се пристъпи към ИН ВИТРО, за да не вземе ендометриозата пак да си спомни за мен случайно. Вече ходих да видя какво става с яйчниците ми след лечението. Десният го видяхме много добре - имаше дори фуликули - малки и един голям. Левият яйчник не можа даго види хубаво, каза, че още не си е възстановил функциите и още спи. Дано скоро да се събуди, защото нямам търпение да го чакам. Искам да продължа битката и се надявам на добър край.
За съжаление не мога да ви кажа нищо повече, защото оттук нататъка и за мен всичко е само една загадка, но обещавам веднага щом науча нещо ново да го споделя с вас мили момичета, за да сме подготвени във всеки един момент и да не ни изненада врагът зад ъгъла
.
Ами аз май доста писах, не съм сигурна, дали такива дълги изповеди се публикуват тук, но се надявам. Искам с опита си да съм помогнала на много с подобна съдба.
Момичета, останаха ми 1 инжекция ЗОЛАДЕКС и 1 ДИФЕРЕЛИН и на който му трябват, нека ми пише.
Това е от мен за сега. Няма да губим надежда, защото просто няма друг изход. Борбата продължава, защото си заслужава!!!
