Седя си сега и си мисля-ако примерно ми кажат,че мойте яйцеклетки не са годни какво бих могла да направя?Имам 2 братовчедки-деца на сестрата на майка и веднага се сетих за по-малката ,дали ще е съгласна да ми дари яйцеклетки,ако е необходимо?Но това е само хипотетично,защото аз все още нямам такава диагноза.
Споделих с мъжа ми-той каза,че съм за освидетелстване.Вие как мислите?

Мисля по този въпрос от миналото лято, откакто чух присъдата - "Нямаш яйцеклетки, яйчниците ти не работят". Мисля и все не мога да реша. Милото ми е категорично против, не иска да има дете  от непозната жена. Аз също се безпокоя за това,  нали детето ми ще носи нейната генетична информация... Дилемата пред мен е такава - или инвитро с донорска яйцеклетка и донорска сперма, и съответно раздяла с моя човек, или живот без деца... Ако някой може да ме посъветва, ще ви бъда много благодарна.

Ако няма друг начин, защо не донорска яйцеклетка... Ако е от близък роднина, който ни е симпатичен - добре, ако не, от анонимен донор. Вярно генетичният материал не е нашия, но пък поне вълненията по бременността и раждането и т.н. са си наши... Аз лично не мисля, че живот без деца е вариант .. по-добре осиновяване, като крайна мярка! Между осиновяване и бременност с донорска яйцеклетка, бих избрала второто - ако не е наистина непосилно финансово... тогава бих избрала осиновяване.

Успех!

Права си, но милия не мисли така. Пък аз се страхувам, дали ще успея да  отгледам детето си сама, и какво да му кажа като порасне - миличко, аз не знам кой е баща ти, понеже беше анонимен донор, но и коя е майка ти не знам, понеже и тя беше анонимен донор. Не знам как би реагирало едно дете на подобно откровение.

Мила iccvesi, от кога коментирате този въпрос с милия?
На скъпите ни бъдещи татковци им трябва малко повече време да "стоплят" и "асимилират" някои прости нещица, които нас ни диктуват природните инстинкти.
И моето мъжко първоначално се опъна и на донор и на осиновяване, когато все още нямахме никаква друга алтернатива. Хвърли ме за няколко месеца в дупка да избирам между развод и живот без деца.
Когато поставих въпроса ребром, но не да  сервирам всичко наведнъж - може би с някакви срокове (да има време да осъзнае) няколко месеца или година, или повече години, ако не намерим друго решение чак тогава.
 Ох, не можах да се изразя добре дано ме разбереш. Все още някаква надежда да успеем с ин витро при тези показатели ... и сега правим асистирана репродукция, но броя опити ин витро по медицински, финансови и куп други причини не е неограничен, така че може да се наложи да преминем и към други варианти  включително и осиновяване. Наскоро го коментирахме този въпрос. Оказа се, че моя мил е пораснал вече  
Пожелавам ви много късмет, каквото и да решите да правите.  

Благодаря ти мила Сигнусче за хубавите думи. Проблема при мен е, че нямам време за мислене. На 39 години и с диагноза ранен климакс просто няма какво да се чака. И не мога да ти опиша в какъв смях изпада миличкия, когато отворя темата, като че ли вицове му разказвам. Единствения коментар е, абе ти не се ли отказа от тези глупости ,или - аз циганче не искам да гледам...или какво ни е сега, лошо ли си живеем. Дори майка ми го подкрепя. Просто трябва да заложа всичко на една карта, това е положението.

Миличка iccvesi наистина много ти съчувствам и честно да си кажа, не знам какво бих правила в твоя случай. Искренно се надявам, съпруга ти да размисли и заедно да вземете най-доброто решение и за двама ви. От сърце ти пожелавам по един или друг начин много скоро да станеш мама.

Що се отнася до въпроса на темата. За сега съм на мнение, че ако се стигне до там, че да трябва донорска яйцеклетка или сперма, за мен ще е по-добре да осиновим детенце (не сме обсъждали въпроса за донорството, но сме говорили за осиновяване).  Не на всяка цена държа да родя, по - скоро държа да имам дете. И ако варианта е донорска яйцеклетка, то предпочитам да е осиновено детенце. А и в една такава ситуация е важно какъв ще е процента за успешно износване на бременността.

Ако ми кажат 4е това ми е последен вариянт ще се съглася на донорска яйцеклетка без да се замисля. Говорили сме с мъжа ми много пъти по въпроса и двамата сме категори4но ЗА.
 
   1.  Ако проблема е при мен защо да лишавам мъжа си от шанса да бъде биологи4ен баща на дете, вместо да гледа осиновено. Не 4е ще оби4а осиновеното по-малко, но все пак....
   2. Аз нека забременея и родя живо и здраво дете пък после някой да ми разправя 4е генети4ния материал не бил от мен. Нали аз ще съм го носела и усещала как расте в утробата ми, аз ще съм изстрадала раждането, от мен ще се е хранело. Верно, има рискове да родя циган4е, както се изрази някой по горе, но нали все пак донорите се подбират и дават шанс на двойката да си избере донор.
  3. Не ми е целта само да родя. Хората са жестоки, сблъсквала съм се с злобата на "доброжелателни" съседки. Имаме осиновено дете в семейството. Братов4едка ми си осинови преди две години и не можете да си представите какви подмятания съм 4увала. Хем ми е роднина и пак срам нямат. По цели нощи съм плакала. Ако взема донорска яйцеклетка, кой ще ме разбере? Даже и собствената ми майка няма нужда да знае. Е, някой ден може на детето ми да се наложи спешна мед. помощ, но ще си поема рисковете.
  Та такива ми ти работи.Всеки сам си избира и много хора може да не са съгласни с мен. Но аз така го 4увсвам. Разбира се бих си осиновила дете ако нямам друг избор. Поне ще помогна на едно изоставено и нещастно същество.И ще го оби4ам също толкова силно.
   Не знам дали изразих правилно това което мисля по въпроса, но знам 4е имам подкрепата на мъж ми даже и ако проблема е в него.

Ходейки по мъките, при второ икси, случайно чух за донорски яйцеклетки, и то не анонимно, и се ужасих. Не съм наясно, но това законно ли е?Никой не ми обясни защо моите са малко, а ми предложиха да си купя.Каква е гаранцията, че са ми върнали при трансфера моите?Ще се побъркам....

Подкрепям мнението на Анонимус с две ръце. Защото искам да усетя как бебето расте в мен, да се радвам на всеки миг от бременността, да усетя как се движи в мен. Не мисля, че има опасност яйцеклетките да са от ромка - реномираните репродуктивни центрове не биха рискували с такива донори. И бих предпочела да са от анонимен донор - да не знам от кой са.
Светулина, не вярвам лекарите ти да подменят яйцеклетките, мила. И мен ме гони недоверие и много често се съмнявам в думите на лекарите, но това наистина би било напълно неетично - да забремениш жена с чужди яйцеклетки без нейното изрично съгласие?! Опитай се да си спокойна и дано ИКСИто е било успешно!

   Аз съм абсолютно за!!Гените според мен са Божа работа.Давам един прост пример-Прадядо ми и прабаба ми бяха страхотни хора.Имат 3 деца.Моята баба и двамата и братя.Баба ми и единият и брат са супер хора ,но третият- голям алкохолик.Откъде се е пръкнал такъв, Бог може да ти каже!?Откъде мога да съм сигурна(дано не се случва),че децата ми няма да вземат някой лош ген от родите, а не всички сме стока и всеки по нещо прилича на някой.Хора сме-това е нещо нормално!Същото е и с донорските клетки според мен.Важното е ,че аз ще изпитам чудото на раждането и двамата с мъжа ми ще си отгледаме наше дете и ще си го възпитаваме както ние намерим за добре.Също така мисля,че и начина на живот до голяма степен определя кой ген в каква насока ще се развие.Така мисля аз, може и да не съм права.
  Мисля си аз и си пиша ,ама ако кажа всичко това на моя ,такъв ще ми засучи ,че два дни няма да се освестя .Въпреки че, се ми се прави на широко скроен човек.

На скъпите ни бъдещи татковци им трябва малко повече време да "стоплят" и "асимилират" някои прости нещица, които нас ни диктуват природните инстинкти.

cygnus е абсолютно права за това!!!