Здравейте, мили момичета. Не ви познавам, но Ви чувствам близки, защото знам, че всички сте преживели нещо подобно.
И аз загубих бебето си. missed abortion. Направиха ми аборт в 11г.с., но бебето беше спряло да се развива в 9г.с
Просто сърчицето му беше спряло  
Имах чувството, че и моето ще спре.
Плаках толкова отчаяно, не можех да повярвам, че се е случило. Струваше ми се ужасно, нечовешко това, че съм го носила в себе си, била съм щастлива, правила съм планове, докато то е било мъртво!!!
Живеела съм си спокойно и щастливо, а бебчето ми е било мъртво
После дойдоха хилядите въпроси "ЗАЩО???!!!"
Всички ми казваха - така е трябвало да стане, така е по-добре, следващият път ще се получи.
Лекарят ми ми каза да се успокоя, да не прибързвам със специфични и скъпи изследвания, да изчакам и пробваме пак.
Но все пак ми е трудно да проумея, че се случват подобни неща, толкова противоестествени!!!  
Искам да гледам напред, на 24години съм, знам, че животът е пред мен.
Но малко ме е страх. Постоянно си представям, че пак съм забременяла, отивам на преглед и всичко се повтаря, дори си представям как лекарят ми ми го казва отново
Господи, разумен човек съм, а сега си мисля, че едва ли не това е някакво знамение, което виждам и идва да ми покаже, че никога няма да имам дете. Сигурно се побърквам. Не мога да проумея как така животът продължава, след като на мен ми се случи това. Как така хората ходят на работа, смеят се, слънцето изгрява, дори и кучето ми роди шест кученца...
Не мога да вляза в нова бременност с такова свито сърце. Знам, че трябва да съм спокойна и щастлива, без страх и напрежение. Но възможно ли е изобщо това, след като ти се е случило такова нещо?
Колко бихте ме посъветвали да изчакам? 3 нормални цикъла достатъчни ли са? Толкова ми каза моят лекар, но един друг ме посъветва 6 месеца. Има ли по - голям шанс, ако изчакам повече?...
Ох, извинявам се, сигурно задавам глупави въпроси...

Успокой се винаги трябва да гледаш напред - а тази болка ще отмине напълно когато отново забременееш...

оопитайте пак с партньора ти когато може отново...

Здравей мила,
нормално е да ти е тежко и трудно, но не се отчайвай! Погледни от другата страна на нещата - природата си знае работата, нещо не е било наред и затова тя не е допуснала бременноста да продължи.Така е по-добре отколкото да се роди бебче с някакви проблеми нали? Може да ти звучи гадно но е така.
Аз също съм преживяла един мисед аборт, така че вярвай ми знам каксе чувстваш.
продължавай напред и нещата ще се оправят.
А за времето на пазене - 6 месеца е по учебник, иначе казват че и по рано да стане не е проблем!
Успех и късмет!

Ужасно е това, което ти се е случило. Ще ти разкажа за една моя позната, дано мога да те успокоя поне малко. Наложи се да и направят аборт в 5-ят месец (мъртъв плод). Това беше през ноември. Три месеца по-късно забременя отново, и очаква бебче през есента  (Дано всичко да мине добре). А всъщност, с още едно момиче се беше случило подобно, тя изгуби близначета и сега отново е бременна. Затова не се отчайвай, защото понякога от психична гледна точка една жена не може да забременее. Успокой се, изчакай 3-4 нормални цикъла и когато си готова-действайте, но не го приемай за фикс идея. Желая ти много Късмет!

Здравей Цветенце,

Много съжалявам за ужаса, който си преживяла, наистина е много тежко. Искам да ти кажа, че много голяма част от момичетата тук са преживели нещо подобно - с което искам да ти кажа, че се случва за съжаление често. При мен не се е случвало досега, но пък никога не съм забременявала - понякога даже се чудя кое е по-добре - така поне знаеш, че можеш да забременяваш. Не се притеснявай, нещата ще се подредят добре, наистина времето е пред вас

Желая ти кураж и бързо възвръщане на увереността и хубавите очаквания

Благодаря на всички ви! Много!
И също Ви желая успех!!!

И аз загубих бебето си. missed abortion. Направиха ми аборт в 11г.с., но бебето беше спряло да се развива в 9г.с
,...

Миличка станалото трябва да гледаш от позитивна гледна точка, защото представяш ли си ако се беше родило бебче с проблеми, така е трябвало да става, така е било писано. Казам ти го от собствен опит защото знам какво е да родиш и да изгубиш бебче. Не се отчайвай. С опитите можеш да започнеш когато решиш трябва само да изчакаш поне един цикъл, това за 6-те месеца въобще не го мисли. Всички лекари си го интерпретират според собствената призма. Ние започнахме опити 4 мес след като родих  и до сега няма резултат но пък аз съм окуражена че ще стане и то скоро, така че колкото по бързо се възстановиш и започнете опити за теб ще е по добре и ще ти вдъхне кураж. И изобщо не си мисли негативизми и не се самообвинявай. Бъди силна това само помага      

Каквото и да ти кажа няма да ти олекне. Болката ще я носиш в себе си и ще я изживееш. Много боли тази загуба. Няма и месец от както аз загубих моето, а лошото е че е за втори път. Този път не мисля да чакам 6 мес., лично аз бих се почуствала по-добре ако започнем по-рано. Напълно си права за въпросите, които се въртят в ума ни какво ще стане при следваща бременост. На мен надеждата ми дава сили да продължа напред още по-настървено да се боря.

Мило цветенце, напълно разбирам как се чувстваш. И аз бях така почти цяла седмица само лежах и нямах сила за нищо нито пък желание. И ми беше чудно как никой не го разбира това така както мен, дори и мъжът ми - много по-бързо се съвзе и се настрои оптимистично, а аз продължавах да виждам монитора с двете кръгчета и не спирах да се питам защо не се получи след като бях толкова близко и да плача непрекъснато. Не исках да виждам никого, дори се срамувах ...
Поплачи си малко, но погледни напред, това е минало и се случва толкова често. Напоследък, когато вече не се притеснявам с никой да говоря на тази тема, установявам, че почти всяка втора жена е преживяла това, че някои по няколко пъти. А някои дори в по-ранна седмица дори не разбират за това - просто им закъснява М с няколко дни повече. Толкова често се случва, че дори не можем да си представим - ето виж и тук във форума. Природа. Следващия път всичко ще е наред, ще видиш, и бебчо ще остане при теб през всичките 9 месеца докато го гушнеш и нацелуваш. Мисли позитивно, след тъжните мигове винаги идват щастливи!

Според мен изчакай си спокойно 6те месеца,защото иначе няма да си готова психически,аз 1вия път,като ми се случи се пазих цяла година.
Успокой се 1во и тогава опитвай,пак ще забременееш.

Мило цветенце, напълно разбирам как се чувстваш. И аз бях така почти цяла седмица само лежах и нямах сила за нищо нито пък желание. И ми беше чудно как никой не го разбира това така както мен, дори и мъжът ми - много по-бързо се съвзе и се настрои оптимистично, а аз продължавах да виждам монитора с двете кръгчета и не спирах да се питам защо не се получи след като бях толкова близко и да плача непрекъснато. Не исках да виждам никого, дори се срамувах ...
Поплачи си малко, но погледни напред, това е минало и се случва толкова често. Напоследък, когато вече не се притеснявам с никой да говоря на тази тема, установявам, че почти всяка втора жена е преживяла това, че някои по няколко пъти. А някои дори в по-ранна седмица дори не разбират за това - просто им закъснява М с няколко дни повече. Толкова често се случва, че дори не можем да си представим - ето виж и тук във форума. Природа. Следващия път всичко ще е наред, ще видиш, и бебчо ще остане при теб през всичките 9 месеца докато го гушнеш и нацелуваш. Мисли позитивно, след тъжните мигове винаги идват щастливи!

Да, Cygnus, и аз се чувствах така - неразбрана от никого. Но ето, че тук открих тази подкреоа, от която може би най - много имах нужда - от хората, които са го преживели и знаят какво е.
Близките ми хора, колкото и да искат, не могат да ме разберат. Когато излязох от клиниката и едвам успях през сълзи да му кажа, че бебето е мъртво, първите ми думи бяха - "успокой се, ще си направим друго". Тогава осъзнах - Господи, той не разбира Та това да не е телевизор - като се счупи и да си купим нов. Как друго, като аз толкова исках това!
Но сега съм осъзнала, че това е наше си, женско чувство, което САМО НИЕ си знаем.

Trudno e, da ne kaga nevazmogno!!!Razbiram kak se chuvstvash.Samo edna nova bremennost moge da zalichi koshmara ot pregivjanoto. Imam edin spontanen abort predi da iznopsja i rodja sina si.Ne se sprjah po vreme na parvata bremennost.Ne priemah tvarde seriozno dumite na doktora si i ...... se sluchi naj-ugasnoto. Sjakash vsichko v men se srina.Uprekvah se neprekasnato. Bjah na hormonalna terapija 6 meseca-tova bil optimalnia period za vazstanovjavane na organizma. Sled neja zabremenjah na 2-a cikal. Izkarah pochti cjalata bremennost na leglo, no si struvashe usilijata. Prez cjaloto vreme trepereh dali shte uspeja da iznosja bebo, no vsichko prikjuchi OK. Stiskam ti palci da se vastanovish i da zabremeneesh otnovo!!!!