много съм изнервена, не спирам да чета и да чета, имам чувството , че ще се побъркам вече. Моля за коментар какво мога да направя друго като изследване освен досегашните : Спермограми, хормонални изследвания при мен и цветна снимка, фоликулометрии, какво друго?
Другото е, че все повече се навивам на лапароскопия, според вас удачно ли е на този етап?
Много съм объркана вече и незнам какво да правя и какво да мисля. Трябва ми трезва мисъл и за това я търся от вас, защото смятам, че аз не мога в момента да мисля трезво. Досега както вече бях казала един доктор с преглед на ехограф ми поставя диагноза за хидросалпинкс, след което правих назначена от Пенков цветна снимка според която тръбите са проходими, но аз някак си нито вярвам на първия лекар, нито пък съм убедена на 100% в резултата от снимката, затова си мисля за лапаро, за да изясни нещата и да сложи точка по този въпрос. От друга страна искам лапарото, заради мои лични съмнения за ендометриоза поради налични симптоми, които разбира се не доказват нищо, но все пак в мен остава едното съмнение и лапарото е единсвения вариянт за потвърждаване, отхвърляне или изследване на ендометриоза. Иска ми се да мога да откажа всички варианти защо не се получават нещата или да се открие проблема, защото само когато се открие проблем, може да се пристъпи към неговото разрешаване. Не съм споделяла с Пенков подозренията си за ендометриоза, защото съм го оставила той да взима решенията като лекар. Споделяла съм за варианта за лапаро преди и той е на мнение, че не е удачно да се прибягва до нея без причина. За мен обаче вече почвам да се замислям за нея поради горните причини и освен това на цветната снимка резултата освен проходими тръби е, че те са с тесен лумен и нагънати. Това може да е вследствие на операция от апендесит и сраствания след нея както сме коментирали и с Пенков. Въпросът е , че освен че тръбите може да са проходими , срастванията също са проблем според мен и не само. В зачатие това коментира едно момиче, че може да са проходими тръбите, но срастванията може да ги задържат и фиксират и това пречи. Това ми е в момента главното изтезание дали или не лапаро? От друга страна може би е малко рано за нея, тъй като досега бе открит проблем с моите хормони, този проблем беше разрешен с лечение и лекарства и първия месец след като го разрешихме пробвахме и не стана, сега втори опит и също не стана, като дори се подсигурихме с прегнил 5000 да сме сигурни, че фоликулът ще се спука и подсигурихме нещата след това с утрогестан, но уви нищо. Нямаше проблем този път да стане и това ме кара да не мога да спра да го мисля и какво да правя. Най-редно би било да се изчакат още някой друг месец с проследяване и ако не стане тогава да пристъпя към лапаро, защото може би сега бих избързала след така да се каже 2 опита неуспешни след разрешаването на хормоналните проблеми. Проблема е, че все повече започнах да се отчайвам, писна ми цялото чакане и все отрицателните резултати, просто май ми се опънаха нервите много. Моля за съвет .