Здравейте момичета,  надявам се все още има активни измежду вас.Имам нужда от съвет. В процедура по осиновяване  сме. Осиновихме момиченце на две годинки ,но тя има братче ,което искаме също да вземем.Проблема идва от приемното семейство,  което го гледа .Детето е изключително привързано към тях .От месец имаме срещи с детето,но няма никакъв напредък.Тази седмица го оставиха само с нас за час , а то милото беше добре само 10-15 мин , започна да ги търси и много плака .Пробвахме с песнички , на ръце и какво ли не ,но нищо не помага,  още повече, че  и приемното семейство по никакъв начин не ни съдейства.Дали някоя от вас е минала по този път и може да даде съвет ,как да направим приемането по - малко болезнено за малкия .Благодаря предварително

А на срещите не присъстват ли и психолог и социален?

Здравейте, на срещите сме само ние и приемното семейство. В началото ги срещахме като брат и сестра , като за тях беше важно двете деца да изградят връзка ( доколкото е възможно при деца на 1 и 2 годинки ) , но сега трябва детето да приеме и нас, което се оказва мисия невъзможна. То търси само тях , а и  те не правят нищо с което да помогнат .До две седмици то трябва да ни е приело , иначе ще се удължи самата процедура.

Дано да се наредят нещата.
Така представени, обаче изглежда, че приемното семейство е пречката. Моге би е хубаво да поискате консултация с детски психолог и той да присъства на някоя среща.

Не съм минала по този път, но хора около мен бяха минали през подобно ситуация. В случая бабата  е осиновила внучето си. Адаптацията е била много трудна. А детето дори не е било в приемно семейство. Отнело е повече от месец ходене на бабата до дома всеки ден, за да прави малки крачки към него. Изобщо до допир до детето се е стигнало на много късен етап. Дори след като е бил осиновен е отнело доста време да свикне с нея, след това като беше станал на 7 години я чакаше пред тоалетната, не можеше да се откъсне от нея, така че не губете надежда, но надали за 2 седмици ще видите особен напредък.
Други наши познати осиновиха приемната си дъщеря. Приемните родители имат предимство пред чакащите за осиновяване. А момиче, български произход, бебе, знаете колко хора чакат с години, когато държат на тези критерии. Ако приемните родители не съдействат, аз бих провела разговор и с тях (ако трябва с медиатор), за да осъзная каква им е нагласата, може и те обмислят осиновяване или да са започнали да обмислят след като е даден шанс на вас и сега да не съдействат в процедурата.

Говорете с хората, но имайте в предвид, че в тази възраст децата са особено прилепчиви към един човек и приемат трудно външни хора.Те са човеко-бебета.

Имам примери около мен за деца осиновени от дом и варианта приемно семейство, пък било и със силна привързаност е в пъти по-добра.Дано се включат момичета осиновили в този диапазон на годините на децата и дадат адекватен съвет.

Здравейте , опитах да говоря с приемната майка .Но тя казва ,че няма как да промени неговата привързаност, но ще се опита да съдейства за изграждане на някаква връзка между нас и детето .Започнах  на всяка среща да я оставам сама и да се отделям по малко някъде 10 мин в друга стая с детето .Според нея няма проблем ,тъй като след две седмици детето няма избор и ще е с нас .Те се занимават с деца от 5 години и две семейства са им върнали вече осиновено дете ,защото са плачели и търсели нея . За мен това не е нормално .Просто искам по плавен преход за да може детето да се чуства добре . Ще продължа да го отделям , все пак няма какво друго да направя .С първото дете нямахме този проблем , всичко се случи нормално и много лесно .

Щом можете да се отделяте, правете го.
А това, че са върнали деца, защото са плакали не знам как да го коментирам. Нормално е да плаче, защото се изважда от позната и сигурна семейна среда. По-лошо би било, ако не плаче. Следвайки рутината от приемния дом, взимайки познати предмети и дори завивки или възглавници, за 10-20 дена си мисля, че ще се успокои детето и ще свикне.
Кураж и търпение!