Здравейте! Благодаря , че се сещате за мен ! Как мога да бъда? Мисля, че се справям добре.Всичко е както преди, с едно изключение,че отвреме на време мислите ми са другаде.
В работата е много натоварващо,работя с деца,детски учител съм.Винаги има деца около мен и все си мисля....
Но решението си е решение,кръста си е кръст, мъката ми си е мъка......
Чувствам вина (естествено, винаги ще я има), но се чувствам по-силна отвсякога.
Ходих на преглед при д-р Даскалов,изключително любезни хора,много мили и разбиращи,благодаря,че ме насочихте към тях.От здравословна гледна точка всичко е наред със секциото.Казаха, да почакам 1година и да пробваме за бебе.
До Kikcheto ...трябва да има и хора ,като вас, стискам ви ръце и ви поздравявам, но ние избрахме другия път . Всеки знае какво му е .....аз не отричам ,че не е моя кръв и плът, не отричам, че не го обичам и че не мисля за него, но моя начин е друг. Всеки си носи кръста, и аз избрах да нося този кръст.Пожелавам ви много сила, както и на себе си, необходима ни е...... защото сме родили различни деца....защото и ние сме различни....и сме взели различни решения