И нашите бебета бяха при нас, с изключение на през нощта.

Ето, на Бебешок се е случило това, от което се притеснявам. Нямам нищо против да си имам компания, просто с някои хора химията не се получава и съжителството е доста стресиращо...
Ако взимат бебето през нощта е супер! През деня ще си се гледаме, а нощем почивка.
Да, ще си взема помпата за по-сигурно. Благодаря за коментарите

При мен с момичетата в стаята беше 50/50.Първото с което попаднах беше страхотно.На нея и беше второ раждане, помогна ми много и много ме успокои.Като я изписаха дойде една с близнаци бременна и само висеше на лаптопа, майка и беше нон стоп в стаята и беше ужасно.Чаках с нетърпение да ни изпишат.

Йоли ,не го мисли толкова.Четири дни са,изтрайват се.Моята беба пък спеше и си беше при мен през цялото време,освен за прегледи и да хапна.Ако имаш късмета и като мен да се изправиш бързо,дори и да има неприатни другари ще го изкарваш по коридорите.Никога не съм вярвала, когато казват забравя се бързо.Е ,аз найстина забравих.

Да, права си. Важен е резултатът! А той е дълго чакан и мнго желан!

Аз пък като раждах първия път, бях сама в стаята, но имаше хлебарки, от онези големите, които по двойки ти отмъкват кебапчето. Та по цяла нощ се бранех от тях с едно хитроумно приспособление, изобретено от моя благоверен съпруг. Вторият път анестезиологът ме събуди преди да ме зашият, така че преживях и това, добре че ме шиеше мъжът ми, иначе щях да го убия ... евентуално, като ми дойдат силите. После 24 часа бях толкова зле, че не знам какво е имало в реанимация, но накрая ме сложиха в стая с една току-що навършила пълнолетие девойка, която плака нон стоп три дни. Първо защото бебето й не реве, после защото реве ... и така, момичета, всички това са просто страшни истории около лагерния огън, лошото отстава в миналото. При вас нищо такова няма да се случи, защото медицината е много по-напреднала. И пак бих родила, ако ще и сто пъти по-тежко да е.

Док, как така са те събудили преди да си зашита?! 
Ей това не трябваше да ми го казваш сега! Ми ако не ме хване упойката и усещам как ме режат и шият?
Хлебарка не съм виждала от 2 деситилетия. Ако срещна такава сигурно ще ми спре кърмата!  Ох, трябваше да си ида в Надежда! Късно е вече...

Спокойно, това са неща от миналото, тогава имаше само обща анестезия, сега е в пъти по-добре за родилките. Ако не те хване упойката, си казваш, че те боли и стискаш силно ръката на анестезиолога, за да му дойде ума в главата.

Мен искаха да ме шият, когато упойката ме беше пуснала и казах на доктора да ми дадат още и да почака. Къде ще ходи?!

Йоли ,медицината е много напреднала,както казва Мели.Вероятността да ти се случи нещо подобно на това ,което описва тя е минимална.Само да знаеш,че въпреки упойката ще усещаш дърпане,да не си мислиш че не те е хванала(говоря за не пълната).При мен си беше болезнено,отдавам го на това че не са ми рязали мускулната стена,а я придърпваха.Незнам дали на всякъде правят така.После и беба не искаше да излиза и ми натискаха корема,но всичко това е търпимо и приключва за по-малко от 15 мин. от там на татък са шеги с докторите и не усещаш абсолютно нищо.Ако всичко е наред секциото приключва за 40-60 мин.

абе... малко се попритесних, ама ще се търпи, какво да правя
Бебешок, то не е ли по-добре да не режат мускула? Мисля, че това е по-щадящия вариант?

Според мен да.Имаш 15 мин. неприатно усещане,24 часа в реанимация и после си супер.Поне при мен беше така.Както споменах беба беше при мен в болницата и първата седмица в нас си бяхме само 2те,татко и ходеше на работа.Имам много килограми да свалям,но корема ми е добре прибран за този период.Всичко това го отдавам именно ,че не е рязано.