Здравейте, първо искам да се извиня, тъй като съм сигурна,че темата е дълбоко обсъждана, но отварям нова, тъй като смятам, че при нас нещата са малко по-специфични и ще съм много благодарна на всяка помощ и съвет.
 От една година правим опити за бебе, аз съм на 26 години, мъжът ми е на 36- оказа се че има проблем при него. Юли месец отидохме в КИРМ Плевен, за спермограма (тъй като започнахме да търсим причина за неуспешните ни опити) резултатите бяха :
1/ Брой сперматозоиди/мл: нормален.
2/ Подвижност: намалена.
3/ Оценка на морфология по Kruger’s strict criteria: липсват сперматозоиди с
нормална морфология (0% при норма >4%). Преобладават главичните дефекти (100%).
4/ Тератозооспермален индекс по Tygerberg’s strict criteria: TZI = 1.42- нормален
Брой изследвани сперматозоиди: 200
Сперматозоиди с нормална морфология по Tygerberg: 0%
Сперматозоиди с главични дефекти: 100%
Сперматозоиди с дефекти на шийна/средна част: 27%
Сперматозоиди с опашни дефекти:7 %
Сперматозоиди с цитоплазмен остатък: 8%
5/ Виталност -69% живи сперматозоиди
Заключение:
Показателите на семенния анализ предполагат намалена вероятност за настъпване на
бременност по естествен път, поради влошените спермални параметри.

След препоръчана консултация с уролог, установена и излекувана Хламидия, малко високичък пролактин (примерно при норма 380 - неговия беше 410) Приема 3 месеца ортамол фертил плюс и след приемането му отидохме на контролна спермограма- при което резултатите бяха почти същите :
Брой сперматозоиди/мл: нормален.
2/ Подвижност: намалена.
3/ Оценка на морфология по Kruger’s strict criteria: липсват сперматозоиди с
морфология (0% при норма >4%). Преобладават главичните дефекти (100%).
4/ Тератозооспермален индекс по Tygerberg’s strict criteria:TZI = 1.38- нормален
(N<1.6)
Брой изследвани сперматозоиди: 200
Сперматозоиди с нормална морфология по Tygerberg: 0%
Сперматозоиди с главични дефекти: 100%
Сперматозоиди с дефекти на шийна/средна част: 28%
Сперматозоиди с опашни дефекти: 5%
Сперматозоиди с цитоплазмен остатък: 5 %
II. Антиспермални антитела в семинална плазма:
Отрицателни.

Правихме ЯМР с контраст на хипофизата - всичко е наред, откри се инсулинова резистентност, за което той приема - glucophage, продължаваме с нови витамини - profertil. Изчетох много неща за мъжки стерилитет и вече съм много объркана, на някой места пише, че се подобрява морфологията на сперматозоидите(тъй като нашата е крайно лоша) на други места пише, че попринцип не се повлиява. Моля за съвет- дали инсулиновата резистентност е причина за лошата морфология(личната ми лекарка, която съм съгласна, че не е запозната с мъжки фертилитет, каза че това не било причината), дали ще се повлияе от лечението, тъй като съм малко отчаяна след като се пият витамини за по 100 лв на месец, а реално няма никакво подобрение.... Да търсим ли други лекари в София (андролог) и дали изобщо сме на правилния път... Благодаря предварително!

Здравей, vili!

Не е нужно изобщо да се извиняваш за новата тема. Макар да е многократно обсъждана, лично аз смятам, че това е крайно недостатъчно и ситуацията с мъжкия инфертилитет в последните 15 години не помръдва много от нулевата си точка.

Конкретно по твоите питания.
1. Първоначалната оценка на мъжа в двойката с репродуктивни проблеми се извършва с 2 основни стъпки - оценка на репродуктивната история (анамнеза) и спермален анализ (двукратен). Снемането на анамнеза или оценката на репродуктивната история е задължителен етап от диагностичния процес. Това обикновено става с въпросник, с който се уточняват възможни здравословни проблеми в няколко основни направления.

2. След като при първоначалната оценка се констатира някакъв проблем, се преминава към следващата стъпка - опити за изясняване на причините за влошените показатели чрез серия изследвания и консултации.

3. Ако при вас това са всички направени изследвания, те са недостатъчни за цялостна оценка на състоянието на репродуктивната система.

4. Високият пролактин, независимо от нормалния ЯМР, подлежи на задължителна медикаментозна корекция. Нормалното състояние на хипофизната жлеза е добър прогностичен фактор, но означава само, че не се налага оператимно лечение.

5. Инсулиновата резистентност е една възможна причина за лошата сперматогенеза, добре е, че му е предписано медикаментозно лечение. Аз бих помислила още за диета (начин на хранене) и физическа активност, в зависимост от другите фактори - ръст, тегло, BMI, професия, други здравословни проблеми, стойности на гликиран хемоглобин и т.н.

6. Бих обърнала особено внимание на нулевата прогресивна подвижност на сперматозоидите при отлична виталност. Тук са нужни допълнителни изследвания и уточняване на проблема.

7. Също така нулевата спермална морфология със 100% главични спермални дефекти при добър TZI би трябвало да се уточни допълнително.

8. Всички спермални показатели могат да подлежат на корекция, ако причините за тяхното влошаване са лечими и обратно, възможно е да нямаме варианти за лечение, ако причините са необратими. Затова и мненията на отделните пациенти варират от осанна до разпни го.

9. Лечението с комбинирани препарати дава ефект само при опраделен сегмент от пациенти, при които няма друга основна причина за влошена сперматогенеза. В този смисъл те са помощно средство.

10. Накрая, че станах досадна , помислете за кандидатстване за финансиране към Центъра за асистирана репродукция.

Поздрави!