Здравейте!
Знам, че във форума има момичета, които са много доволни от частния кабинет на д-р Тюфекчиева (защото тя извън него не преглежда), за това много се колебаех дали да пусна темата, но все пак нали точно за това е този форум. От година и малко с мъжа ми правим опити за дете, като на един от прегледите в болница Щерев ми откриха полип. Тъй като се посъветвах и с моята гинеколожка, при която ходя от години и тя ми каза, че в Щерев всички имат полипи, реших да потърся второ мнение преди да дам 1000 лв и да се подлагам на хистероскопия. Обадих се в Майчин дом и при въпроса ми кога могат да ме запишат при д-р Тюфекчиева (без да държа да е с направление) ми отговориха, че тя преглежда само в частния си кабинет на бул. Витоша. На прегледа след 6 часа чакане доцентката ми каза, че имам 2 полипа в матката, които пречат на евентуално инплантиране и трябва задължително да се махнат, като до манипулацията трябва да спрем опитите. Относно опитите в Щерев ми казаха да си продължаваме, защото може да стане бебето въпреки полипа и да ни изненада приятно. Ние послушахме обаче Тюфекчиева и загубихме 2 месеца в пазене до датата на хистероскопията, защото било много рисковано ако продължим. Взех си направление, платих не малка сума за избор на екип и направих всички нужни изследвания (според мен е редно те да се правят в болницата, в която ще бъде операцията, за да се носи отговорност от едно място, но категорично ми отказаха). По време на хистероскопията трепереща и плачеща на леглото попитах доцентката колко са полипите, пречели ли са на евентуална бременност, при което подигравателно и през смях ми каза "спокойно ще забременееш". Явно с този въпрос развеселих всички присъстващи. Не получих абсолютно никаква друга инормация. В реанимация имаше една много мила жена с червена коса, извинявам се, но не и помня името, единствено тя се държеше с пациентите като човек. Само за нея мога да кажа нещо положително за съжаление от цялата болница. Мислех, че близките ми са информирани, че всичко е минало и съм в реанимация, но от къде този късмет. Докато 3 часа съм излизала от спиналната упойка, никой не им е казал нищо. Нали разбирате, майка ми как се е чувствала, когато постъпвам за уж рутинна манипулация и от 8:15 (когато ме свалиха за подготовка) до 13:00 няма никакви новини за мен. В 12:00 аз вече можех горе долу да мърдам краката си, но от 6ти етаж забравиха да ме вземат и постоях до 13:00. До тук добре, качиха ме в стаята най-накрая, но никой никакви указания не ми даде, добре че знаех по нещо от една приятелка и от форумите. Когато дойде време за изписване попитах "Кога да дойда за контролен преглед?" , като две от сестрите ми отговориха "Оооо няма да идваш тук, за контролен отиваш в частния кабинет, и там ще разбереш резултата от хистологията", питам "Ще струва ли нещо" отговарят "Ъъъ мисля, че не, ъъъ там Тюфекчиева ще ти обясни как стоят нещата". Според мен контролния преглед трябва да се извърши в болницата и за това попитах и доцентката къде ще е прегледа, като тя категорично отговори "В кабинета на Витошка". Е, контролния преглед протече точно за 5 мин., видя ме на ехограф, каза ми че ако не забременея още няколко месеца трябва да се направи лапароскопия (без да е правена нито цветна снимка, нито някакво по-сериозно следене), на излизане сестрата ми каза дължите 40 лв., казвам "Аз съм за контролен преглед, казаха ми, че в болницата не мога да отида, а задължително тук и в епикризата пише че имам право на 2 прегледа, нося и нея". Сестрата отговаря, че няма такова нещо и ако съм искала да не плащам да съм отишла в 207 кабинет. Пропуснах да спомена, че всъщност се оказа, че не е имало полипи, а едно малко полипче и то не в матката, а на цервикалния канал, т.е. не е имало никаква пречка за забременяване. Първо съм учудена, че в държавна болница има лекари, които се водят там на работа, но не преглеждат там, а само ходят за операции за да ползват апаратурата, също как е възможно да се препоръчва лапароскопия без да са направени никакви изследвания. Редно ли е пациентите да се лъжат, че контролен преглед няма как да се направи в болницата, и да ги пращат по частните кабинети. В тази болница и от тази лекарка видях едно студено и нагло отношение и съжалявам, че съм се доверила на тези хора. Знам, че сега ще последват нападки към мен, но аз смятам, че да си лекар е едно, да си търговец друго. С мъжа ми си изкарваме с труд парите като повечето хора, но въпреки всичко искам да ви уверя, че ако бях видяла човешко отношение от тази жена щях да и дам на ръка не 40 а 400 лв от благодарност. Докато майка ми и мъжа ми са ме чакали, са станали свидетели и на държанието към пациентите на другото светило Божидар Славчев, който изгонил две жени от Пловдив и има казал да отиват в частния му кабинет. Повярвайте ми за престоя ми там видях, че отделенията са почти празни и лекарите отказват да преглеждат там не защото имат много работа, а за да си набират пациенти за частните кабинети, видях колко време и Славчев и Тюфекчиева прекараха по коридорите в приказки, за това време колко хора можеха да бъдат прегледани... Момичета да пази Господ от лекари търговци, и болници като българските. Знам, че със сигурност има хора, на които тези лекари са спасили живота и то не малко, но нека не забравяме, че това е тяхната професия - да спасяват, не да убиват и мамят. Прикачено пускам и снимки от тоалетните в Майчин дом, където ходят болни хора... Пожелавам на себе си и на всички вас да имаме късмет и да попадаме в болници само за раждания!
