Според информация в пресата от днес, Министерство на правосъдието работи върху някои промени в Семейния кодекс, предвиждащи да отпадне тайната на осиновяването.

"Така наречената тайна на осиновяване следва да отпадне. Въпреки че България е ратифицирала Конвенцията за правата на детето още през 1992 г., досега правото му да знае своя произход не е гарантирано", заяви зам.-министърът на правосъдието Вергиния Милчева.

Скептично дори негативно подхождам към въпросните промени. Те си имат първоизточник - осиновени и биологични родители изоставили децата си преди 15 и повече години. Документацията където я има е оскъдна. Тогава осиновяването беше тема табу, няма какво да се заблуждаваме. Масово осиновените разбираха, че имат и едни други роднини в неподходящо време и от неподходящи хора, някои изобщо и не са разбрали. В моето семейство и приятелския кръг на родителите ми има и от двата случая. Нормално е при такива обстоятелства хората да потърсят корените си, да запълнят дупките в идентичността си.

Към настоящия момент на осиновителите се предоставя немалко информация за произхода на детето. Те са страна по делото и имат право на достъп до документите преди да се архивират и да влезем в схемата на закона. Друг е въпроса, че масово осиновителите не знаят правата си и колкото съдилища толкова практики, конкретно по тази тема. Самите социални често предоставят наличната документация още на първата информационна среща. Дори да не получат достъп до информацията, осиновителите имат решение от делото с данни (макар и базови) за биологичното семейство. ЕГН-то само по себе си е потенциален източник на информация.

Въпросните промени трябва да се мислят много внимателно и да са единствено в интерес на осиновения. Биологичните родители (общия случай майка) вече са заявили нежеланието си да се погрижат. Поради което съм на мнение, че нямат никакво право на инициатива по отношение на биологичните си деца. Що се отнася до децата усилията трябва да са насочени към осиновителите и тяхното насърчаване да запознаят децата си с техния произход. Това вече се прави - от няколко години курсовете за кандидат-осиновители са задължителни като част от процедурата, организират се групи по взаимопомощ, информационни дни. По мнение на специалисти-психолози, когато едно осиновено дете е въведено в темата по един нормален и естествен начин и е подкрепено от родителите си, много рядко стига до желание за по-детайлна информация и контакт с биологичното си семейство.

Според мен промяната няма да цел да даде право на "инициатива" на биологичните родители към децата, а обратното. Децата ще имат право да потърсят биологичните си родители.

Аз прежалих "тайната" още преди 12 години, когато се оказа, че трябва да използваме донорска сперма, а в Англия донорството НЕ е анонимно и един ден детето ще има право да потърси донора... Та и сега това за осиновяването следва тенденциите на европейското законодателство.

Колко е правилно--> според мен и това като всяко нещо си има и положителни и отрицателни страни...

"Тайната" като такава не е проблем, поне за мен не е. Дори и сега, като формално уж я има, на делата се призовават и биологичните родители, когато са известни. В 95% от случаите те не се явяват, защото са неоткриваеми или незаинтересовани. Но ако вземат, че се явят вече самите те научават съвсем официално кои са осиновителите и току виж почукат някой ден на вратата или причакат детето на улицата. Съществен е въпроса кой и при какви условия ще има достъп до информацията след като се предвижда по-облекчена процедура за боравене с нея и как ще се контролира целия процес.

Makiyaki, благодаря, че повдигаш въпроса за донорските процедури, защото проблемът е аналогичен. В България и те са обект на "тайна". Към настоящия момент са анонимни, информацията за донорите се пази в клиниките за период от 30 г. Предвидено е тя да се предоставя на реципиента или трети лица, но "само в предвидени в закон случаи". Не знам да има такъв, поправете ме ако греша. Темата ще стане обществена, когато децата, родени от такива процедури, потърсят генетичните си родители след 20-30 г., ако въобще узнаят по какъв начин са се появили. Според мен точно този въпрос е много подценен.

Додич, аз не съм много наясно със законите по осиновяването, но абсолютно съм против биологичните родители да имат право да се свързват с осиновителите или с децата. Единствено подобно право за свързване би трябвало да се даде на детето, ако изобщо ще се дава.

Аз преди години имах голям проблем с липсата на анонимност при донорството, но сега вече и възрастта ми е такава, че ми позволява да мисля логично и да проявявам разбиране, търпимост и да съм съгласна да няма тайни.

Според мен след 30-40 години ще е толкова нормално "как и от къде" сме се появили, че и децата няма да имат интерес да търсят и да се заминават с биошогичност. Интерес има сега, защото темата още е табу. И не е толкоз често срещано явление. Човек със стерилитет преди 50 години не е съществувал, а сега като разберем за някой, че е забременял от раз и без проблем, чак се учудваме.

Та затова се получава тази пропаст между поколенията. Преди 12 години беше немислимо за мен как така НЕанонимен донор, защото стерилитет по онова време беше лоша дума, за него не се говореше, не познавах никого с подобен опит и се страхувах.

Сега не ме е страх от нищо...и искам да имам дете на всяка цена!!!

Аз малко в страни от темата ще питам, ама във връзка с нея все пак... Има случаи, в които родител (все тая от причините) дава дете за осиновяване. После същият този родител - има други деца, казва им, че те имат някъде брат/сестра (биологични). Тези деца - обикновено, като вече зрели хора, без никакви користни намерения - имат желание да намерят биологичния брат/сестра, но мисля че няма законов начин да го направят. Ако греша - моля да ме извините. Просто скоро попаднах на такъв съвсем реален случай.

Като цяло..., много "обичам" да говоря така де - "като цяло" и "принципно", но нямам как иначе, без личен опит. Та мисля, че следва да се променя обществено мнение по повод осиновяването, а не законодателството толкова. То ще се промени адекватно, ако се промени обществото. Както са у нас нещата сега - рискът някой да преживее егати житейския шок, защото разбира, че е осиновен - е все още масовка. Ако спре да бъде масовка...доста тайни ще са излишни си мисля. Както и за донорството - по аналогични причини. Може да мисля съвсем неправилно де, баш по тия въпроси.

Има случаи, в които родител (все тая от причините) дава дете за осиновяване. После същият този родител - има други деца, казва им, че те имат някъде брат/сестра (биологични). Тези деца - обикновено, като вече зрели хора, без никакви користни намерения - имат желание да намерят биологичния брат/сестра, но мисля че няма законов начин да го направят. Ако греша - моля да ме извините. Просто скоро попаднах на такъв съвсем реален случай.

Към настоящия момент няма законов начин това да се случи. Единствения текст, който дава възможност до достъп до информация по делото е в полза на осиновения и то след навършване на 16 г. и ако важни обстоятелства го налагат. Кои са тези важни обстоятелства също не е дефинирано никъде. Като тръгна кампанията за промените в семейния кодекс основния аргумент беше, че тази разпоредба не работи - 90% от молбите завършвали с отказ, дори и при медицински причини. Аз нямам опит и не познавам хора, които да са минали през такава процедура.

Реално братята и сестрите, ако ги има, са най-ощетени от гледна точка на информация. При осиновяването ЕГН-то и минимум второто и третото име на детето се сменят, издава се нов акт за раждане, т.е. дори биологичните родители да са запазили такава информация, то тя е променена. 

Та мисля, че следва да се променя обществено мнение по повод осиновяването, а не законодателството толкова. То ще се промени адекватно, ако се промени обществото. Както са у нас нещата сега - рискът някой да преживее егати житейския шок, защото разбира, че е осиновен - е все още масовка. Ако спре да бъде масовка...доста тайни ще са излишни си мисля. Както и за донорството - по аналогични причини. Може да мисля съвсем неправилно де, баш по тия въпроси.

Абсолютно съм съгласна с горе казаното, но има и друга тънкост--> понякога точно законът е този, който принуждава промяна в общественото мнение. Аз например голям шок изживях в Англия, разбирайки, че донорството НЕ е анонимно. Ревах, тръшках се, ядосвах се, а съм образован човек, уж... Накрая го преодолях и го преживях и си формирах нормално мнение, а не първоначалното паникьосване "ама ако някой разбере..."

Интересен и полезен материал.

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/shte-stane-li-po-lesno-otkrivaneto-na-biologichnija-roditel.html

Dodich, благодаря за този материал.

Наистина (както каза и една от участничките в предложения материaл) в друго време живеем, вече няма осиновители, които да се опитват да скрият тази информация от детето си, поне от моите наблюдения е така. Не познавам хора, които да се притесняват от факта, че са осиновители и да имат намерение да крият ... поради каквато и да е причина.
В това отношение законодателството в някаква степен изостава и е редно да бъдат направени промени. Както и в предаването се изказа жена, която е осиновена и има огромно желание да намери рождената си майка, редно е да има нормативна база, някакъв регистър на търсещите се.
Но трябва да бъдат добре обмислени вариантите, защото ги има и обратните възможности. Както биологичният родител да е напълно незаинтересован, така и осиновеното дете, съответно след навършване на пълнолетие, да няма никакво желание да осъществява среща с биологичен родител (ако бъде поискана такава). Имам приятелка, която е осиновена и не желае да търси каквито и да е биологични връзки.

Разбира се, ако моите деца някога поискат да потърсят биологична връзка, ще съдействам с каквото мога. Но действително темата е деликатна и трябва добре да се обмислят вариантите по отношение както на биологичните родители, така ако има братя, сестри ..., защото една евентуално нежелана среща, е възможно да създаде допълнителна травма.