По комунистическо не помня нито много, нито големи подаръци. А моите са пренаситени от какво ли не, в България е същото. И като ми мрънне големият, че отдавна не съм му подарявала Лего или Плеймобил (има само два кашона, дуплото не се брои, с него играе сестра му), направо се чудя дали всички деца са такива разглезени или само моето просто така си мрънка за протокола.
Иначе живеехме срещу магазина за плодове и зеленчуци и веднага забелязвах, когато се извиваше опашка за банани и портокали. Да ви успокоя, че и в другите страни от соц. блока е било така (по разкази на очевидци).