Спеше си той в кошарата - заспива на гърда и го слагам. Ама взе да се усеща и да трябва все по-дълго да го гушкам да се унесе хубаво, а мен ми дойде в повече недоспиването и заспивах с него. А и няколко пъти зимата, като беше с температура, го оставяхме при нас - да може да го следим да не вдигне висока температура. И в един момент тотално свикна само с някой от нас на спалнята
Не знам дали пък бебетата с шише АМ не свикват по-лесно да си спят в леглото? Или си е до дете. Имам познати - дъщеря им спеше при майка си почти до абитуриентския бал. Направо се плаша.
Един-два пъти пробвахме - оставяме го в леглото му. В първия момент си играе там, ама като се усети и иска при нас. Ако му се скараме да ляга там да спи, започва истеричен рев със задъхване чак. Не мога да го понеса просто, направо сърцето ми се стяга.
Питам го - "бебето къде ще спи, като дойде?" - "Тука, при нас на леглото". Освен да си вземаме огромна спалня, че да се наредим всичките. В градина си спи сам, само понякога му давали ръчичка, че нали е най-малкият - бебето на градинката.
А сега за бонус влиза и в периода на тръшкане явно - няма, не... Мен дето ме пере хормонът, ама направо полудявам на моменти
Знам, че всичко е бял кахър - само да сме здрави, всичко ще мине. Скоро си спомняхме с умиление, как го приспиваше баща му на ръце - отмина и това заедно с коликите, а тогава ни се струваше, че вечно на ръце ще се рписпиваме. Ама може и пак да го минем с бебката.