Нашият единият като пораснел щял да стане Бог./казано на бързо между другото, докато обува чехли да влезе в тоалетната/.
Другият го причаква и скача върху него със заплашителното и нетърпящо възражения:
- Опустошен, ли си, опустошен ли си, опустошен си, нали?
- Опустошен, да, но ЖИВ! /отговаря бъдещия Бог, в унисон с идеята за безсмъртието на боговете/
/участниците в сцената са близнаци на 4 г. и 5 месеца, сами - сценаристи, режисьори и актьори в ежедневния домашен театър, на който ние сме волю или неволю редовни зрители/