Здравейте, като повечето тук и аз съм израсла около доста кучета. Повечето от тях на послушание се наложи да възпитам аз. Да се има в предвид, че това са 5 ловни кучета 2-3 тротоарни подобрени и един боксер.
По принцип самото име на породата Караканчанско ОВЧАРСКО куче говори доста за характера на породата. Тези кучета имат нужда да изразходват енергия постоянно, все пак са създадени да тичат по ливадите с дни. Страничен "ефект" е това, че стават за пазачи.
Та лично мнение е, че просто не сте знаели как да го възпитавате. Въпреки, че е на 2 години, още не е късно, както е казала Jbrul, просто ще трябва повече време и упоритост. Въпроса е, че най вече трябва да намерите вариант да си изразходва енергията, иначе няма как да го накарате да обърне внимание на каквито и да е опити за обучение.
Първото което бих направила аз в този случай е да го науча да идва при сигнал от кучешка свирка. Вярвайте това е един от най-полезните уреди създавани за кучета...
След това, когато съм напълно убедена, че свирката е "закон" и всичко останало е второстепенно бих го закарала на някоя пуста ливада да си изразходва пустата енергия. И чак след това ще започна с дресировката. Като първата команда трябва да е "НЕ" или друга забранителна дума.
Това с кастрацията е абсолютна глупост! Мога да ви покажа боксера - кастриран, на 5 години, има енергия за 5 кучета, обаче чуе ли "НЕ" става по-нисък от тревата. Само да отбележа, че никога не съм била куче, по никакъв повод.
За връзването също не съм съгласна, кучетата са териториални животни - дали апартамент, дали двор, ферма, гараж и т.н. няма никакво значение, това е неговата територия и появили се някой чужд там е застрашен. Ако се върже единственото, което може да се постигне е да се озлоби повече към чужди хора.
Няколко серии на "говорещия с кучета" няма да са излишни, за да се види принципа, защото там се работи предимно с възрастни животни.
Малко попрекалих с писането, ще прощавате, но кучетата са ми слабост.

За връзването също не съм съгласна, кучетата са териториални животни - дали апартамент, дали двор, ферма, гараж и т.н. няма никакво значение, това е неговата територия и появили се някой чужд там е застрашен. Ако се върже единственото, което може да се постигне е да се озлоби повече към чужди хора.

Ами съшност това е идеята. Така те са отлични пазачи. По принцип, когато на вратата има надпис или табелка "Внимание зло куче" никога не съм си позволила да нахълтвам. Ако си позволя да вляза без разрешението на стопанина, си нося отговорността. Така, че ако някой влезе без разрешение в двора ми и си го отнесе, отговорността си е изцяло негова. Вързах го, защото прескочи два пъти оградата и ме е страх да не уплаши някой. Досега не е нападал, но говорим за 70 килограмово  куче. Пролетта, ще вдигнем зид които да не може със сигурност да прескочи и ще си седи пуснат постоянно. Дотогава, ще го пускам както досега всеки ден в двора поне за 30 минути и ще се мъчим да се възпитаваме. От два дни оперираме с една малка но жилава пръчка. Тръгне ли да хапе, пляс леко през муцунката. Беше много учуден, от факта, че го боли, но доста добре разбра. Той  и досега го разбираше, но не му изнасяше. Сега поне седи на разстояние и не ми гризе ръцете. Второто нещо с което се боря в момента е да върви на къса кайшка до мен. Продължава да ляга и да се съпротивлява, ще видим колко дни ще му трябват да се предаде.  След това ще сложим строгия нашийник и ще пробваме с него да вървим, не да "летим" или по скоро аз да летя. Най-накрая ще вземем и наморник и ще се опитаме да се движим нормално и навън. Досега не е налитал навън на човек или животно, но за всеки случай.   
И така, ако аз все още съм оцеляла, може и да излезем на разходка като нормален човек с куче към 2015г лятото . 

Като ви чета колко сте смели, тръпки ме побиват

Израсла съм в красиво планинско село в полите на Рила, където едно време в планината стада с овце и кучета каракачанки беше често срещано.
Дядо беше планинар и често ме водеше със себе си. При една лятна разходка бях си взела и колелото, така докато той нищеше политиката с разни горски и ловци на сянка аз реших да обиколя с колелото и една пластмасова кофа (5л.)ако намеря дрян или слива.

Така карайки си видях, че на 200 метра под един дъб пладнят стадо овце, а самите егреци бяха наблизо.
Вече бях подминала доста, когато скочиха  от спящото  стадо 4 каракачански кучета с мечешки размери. Настигнаха ме едното скочи на врата ми и ме повали от колелото, обкръжиха ме озъбени, погледнах към овчаря а той ми се смееше "хе- хе, спокойно бе" и не тръгна да направи нещо.

После вече непомня колко време аз съм викала, колко високо съм пищяла, размахвайки кофата коята още повече ги е озлобявала. Помня, че се въртях в кръг като пумпал.
Имала съм късмет, че вътре в егреците един човек чува писъците ми, тича обезумял с една голяма сопа и ме отърва.
 
Въпросният овчар на стадодо продължаваше да се кикоти, дори когато човека спасил ме му викна " само като дойда с тоягата по теб, това дете знаеш ли от къде се чува"
Заведе ме при дядо, като по пътя ми показа ръката си обезабразена от каракачанката, която сам е отгледал.

От тогава изпитвам ужас е малко при вида на куче, започва да ми трака неволно ченето, настръхвам цялата, ако съм в близост до голямо куче, дори и то тръгне да ми се радва ме избива на рев .

Тара този овчар е бил за здрав бой. Ама като казвам здрав бой си го мисля и говоря за здрав бой. Да го помни цял живот...

Брат ми взе същото куче, като нашето, но няма нищо общо по поведение. Когато го взе, беше на 4 месеца... Брат ми не го е бил изобщо, преди да го вземе собственика го е възпитал добре.

Лиди, чувала съм от близък с училище за кучета, че мъниче на четири месеца не може да получи трайно възпитание... Обучението трябвало да започва най-рано от 7-мия месец... Предполагам, че е въпрос на гледна точка и всеки защитава различни теории, но мисълта ми беше, че според мене има надежда и за вашия дзвЕр...   

Ще споделя някои от триковете, които са ни помагали при възпитанието на нашия хубавец, въпреки че беше отдавна (той в момента е на 11 ... Порода - Ердел териер)...

Когато кучето се хвърля с две лапи върху стопанина:
В момента, в който кучето слага лапи на раменете ти, натискаш с крак лекичко задната лапа (една от тези, които са на земята) - един вид, докато сте в поза "танц за двама", настъпваш кучето (не силно!) по лапичката, върху която стои... и в същия момент казваш "НЕ"... Действа безотказно - след няколко опита става като "бутонче" - щом докоснеш с крак стъпилата на пода лапа, веднага сваля другите долу... а много скоро съвсем се отказва от тази игра...

Когато кучето гризе мебели, обувки и т.н.:
Много е важно, да НЕ СА всички играчки на кучето в един и същи момент на негово разположение, а да се редуват - т.е., да се сменят периодично - едни да се прибират, други да се вадят... Целта е да не му умръзват... Добър вариант е и да се сварят няколко големи кокала, които да се разменят в различните дни... Когато кучето дъвче нещо непозволено, трябва да му се казва моментално "НЕ" и да му се дава залъгалка, която в този момент е нова за него.

Преди кучето да е усвоило определени команди е необходимо, то да получава награди, за да има мотив... Обикновено това е начинът на обучение - със стимули... Ако кучето има добре изразен хранителен инстинкт е лесно - за лакомство и "браво" всичко ще направи...  Това трябва да е така, докато заучи постоянно нещата... После постепенно отпадат лакомствата...

Когато кучето се учи да ходи на повод както и на други елементарни команди ("седни", "място" и т.н.) е много важно да няма разсейващи елементи. Затова е добре, първоначалното възпитание да става насаме и на спокойни места... Ако искате от кучето прекалено много и наведнъж, то ще е изнервено и вие ще сте недоволни...

Според мене би имало голяма полза и от професионално училище... На две години куче не е старо за обучение... По повод на училищата - много ми хареса сравнението на Jbrul с лекия автомобил, пратен на шофьорски курс... Аз също съм чувала, че ако стопаните не се стараят да поддържат у кучето наученото, в последаствие  е съвсем нормално да започнат да говорят, как са си дали парите напразно... (и то де факто няма да е далеч от истината, де.. )

Лиди, не знам попадала ли си на следните филмчета... Нямам представа, дали са подходящи - не съм ги гледала, но заглавията ми се сториха интересни:

Обучение на домашното куче
Част 1: Начално подчинително обучение ("седни", "легни" и т.н.)
Част 2: Поведение и домашна етика
Част 3: Ходене на повод, вървене "на ред" и скачане
Част 4: Повиквания, стойки и команди от разстояние

Стискам палци да се подредят нещата!

П.П. Гледах част от филмчетата. Първоначално започват леко "скучничко", но в последствие обяснява важни, основни принципи...

Chandra за кучето на брат ми, не си ме разбрала. Той е пребиван здраво и сега е много плашлив, нищо че е две педи над нашето. Затова слуша или по скоро като кажеш не и размахаш нещо се напиква от страх. Ако това е слушане.. Така, че за възпитанието на 4 месеца незнам, но за побоя на 4 месеца разбрах до какво води..

Когато кучето се хвърля с две лапи върху стопанина:
В момента, в който кучето слага лапи на раменете ти, натискаш с крак лекичко задната лапа (една от тези, които са на земята) - един вид, докато сте в поза "танц за двама", настъпваш кучето (не силно!) по лапичката, върху която стои... и в същия момент казваш "НЕ"... Действа безотказно - след няколко опита става като "бутонче" - щом докоснеш с крак стъпилата на пода лапа, веднага сваля другите долу... а много скоро съвсем се отказва от тази игра...

Това е много добра идея, ще  пробваме 
И филмчетата ще изгледам. Благодаря ти Chandra

Chandra за кучето на брат ми, не си ме разбрала. Той е пребиван здраво и сега е много плашлив, нищо че е две педи над нашето. Затова слуша или по скоро като кажеш не и размахаш нещо се напиква от страх. Ако това е слушане.. Така, че за възпитанието на 4 месеца незнам, но за побоя на 4 месеца разбрах до какво води..

Когато кучето се хвърля с две лапи върху стопанина:
В момента, в който кучето слага лапи на раменете ти, натискаш с крак лекичко задната лапа (една от тези, които са на земята) - един вид, докато сте в поза "танц за двама", настъпваш кучето (не силно!) по лапичката, върху която стои... и в същия момент казваш "НЕ"... Действа безотказно - след няколко опита става като "бутонче" - щом докоснеш с крак стъпилата на пода лапа, веднага сваля другите долу... а много скоро съвсем се отказва от тази игра...

Това е много добра идея, ще  пробваме 
И филмчетата ще изгледам. Благодаря ти Chandra

Абсолютно безотказно действаше при моето куче.
Никога не е близало нито мен, нито домашните ми. Нито ни се е меткал така. По този начин го отучихме още докато беше малък.

Той е пребиван здраво и сега е много плашлив, нищо че е две педи над нашето. Затова слуша или по скоро като кажеш не и размахаш нещо се напиква от страх. Ако това е слушане.. Така, че за възпитанието на 4 месеца незнам, но за побоя на 4 месеца разбрах до какво води..

Не харесвам подобни "методи"... а и няма гаранции - боят би могъл лесно да доведе и до озлобяване и асоциално поведение... Радвай се, че вашето момче не са го били...

Chandra ще ти кажа при него до какво доведе. Кучето е също толкова неконтролируемо колкото нашето, но не скача и не хапе на игра. Разликата е, че нашия няма страх а другото като види пръчка се крие и се подмокря. Файда никаква. А това, че може да се озлоби е много точно, именно затова не давам моето да се бие.

Така да си кажа аз какви ги свърших. Прегледах филмчетата и се преборих да му сложа строгия нашийник. Всеки ден поне по час се разхождаме с него в двора. Научи се да седи мирен и да го галя. Обаче след като кажа айде, той отново се опитва да полети, като го дръпна и кажа на ред, ляга и се мята по земята или се хвърля върху мен. Когато се хвърли и ме захапе, викам силно Ауч, горе долу поотпуска ръката, тогава му настъпвам долната лапа и о чудеса, той пусна ръката ми. И аха захапа маратонката ми  . Тук имахме съвсем малък ефект, а борбата беше безмилостно жестока. След като ме послуша и най-накрая пусне захапаното и миряше, се галим и казваме браво.
И понеже усещам, че с хапането няма да спре, както не спря и за година и половина, пробвах с една топка. Да държи нещо в устата си. Всичко беше ок 5-6 пъти по 10 крачки. Той върви наред, като кажа сяда. Обаче му писна с топката и отново започна с ръката ми или като го настъпя с маратонката.  Не иска да върви до мен и това е. Пълен протест. Утре ще му купя наморник, ще го слагаме само докато се учим да върви мирен. Днес съседката мина и го видя как седи мирен до мен. Тя вървеше с други хора, обикновенно реакцията е доста бурна, в случая само дръпнах леко и казах спокойно не и о чудеса, той изобщо не реагира  . Жената възкликна: Я той заприличал на куче  Погледнах го отстрани, ама той наистина изглеждаше така  http://www.brfk.org/porodi
. Е не за дълго, но ..

Хееей, Лиди...  много добре звучат нещата, браво!... Търпение си трябва, то е ясно... То и кученцето ще улегне с времето и възрастта...

Само едно малко вмъкване...

...Тук имахме съвсем малък ефект, а борбата беше безмилостно жестока. След като ме послуша и най-накрая пусне захапаното и миряше, се галим и казваме браво.

Трябва да се внимава, момчето да не си помисли, че му казваш "браво" за това че е хапал, а не за това, че е пуснал...  Като пусне след дълго стискане,  едно: "добро момче" му стига за похвала (за да разбере, че това е правилното действие)... Но в тази ситуация щедри хвалби и галения той всъщност не е заслужил...   

Във връзка с хапането се разрових из чуждоезичните страници и ето, на какво попаднах в мрежата (примерно от следния форум):

Хапането
Трябва да се има в предвид, че хапането е три вида: хапане, ръфане или заплаха... За хапане става дума единствено, ако то предизвиква кръв - тогава трябва да си зададем въпроса, колко опасно е кучето. Във всички останали случаи при кучетата функционира вродената задръжка за хапане и трябва да си зададем въпроса, притежаваме ли необходимите методи, с които да изразим желанията си... Как точно трябва да се реагира при хапане зависи много от причините за такова поведение... Има значение, в кои моменти кучето хапе, как изглежда то - стойката, ушите и т.н., дали и по какъв начин ръмжи...

Ако кучето подскача като топка около Вас, мята с опашка (евентуално лае и ръмжи) и хваща във въздуха ръката ви, това е сигурен знак, че то иска да играе. При това поведение удряне по муцунката НЕ е добър вариант за възпитание, а е необходимо моментално, рязко преустановяване на играта. Стопанинът трябва да застане неподвижно и да погледне кучето строго. По правило тогава кучето спира да играе или поне се успокоява... Ако това по принцип не се случва с Вашето куче, трябва да спирате играта внезапно и категорично, като се махате от кучето и напълно го игнорирате поне за 5 минути.

Игнорирането е едно от най-строгите наказания за едно куче. Четох дори, че това се използва като "трик" за демонстриране на превъзходство в йерархията - С цел да покаже, че е "водач на глутницата", стопанинът трябва да игнорира напълно кучето 15 минути след прибиране у дома, както и 15 минути преди излизане... В същата връзка мястото за спане на кучето НЕ бива да е поставено там, от където кучето ще може да наблюдава какво става в къщата, а някъде в страни...

За нежеланието на кучето да ходи на повод четох, че най-често се дължи на лош опит с повода (примерно бой, прекомерно дърпане и т.н.)... В никакъв случай не мисля, че вашето куче е имало такива моменти... Каквато и да е причината за отричането на повода, варианта за справяне бил да пробвате да използвате най-напред някаква друга каишка, с която кучето се чувства по-спокойно... Освен това, както беше показано и във филмчето, най-добрият вариант е да се опитате първо да сте само с нашийник (той е важен при възпитанието и е хубаво да е на кучето постоянно) и с лакомства да се научите да ходите "на ред"... А повода полекичка да се използва в последствие...

И онова, което на всички ни е ясно... На теория ... На кучетата им трябват ясни граници, иначе се объркват. Необходимо е да знаят, какво е позволено и какво - не. Затова е важно да сме твърди, правилата да са едни и същи във всяка ситуация, а не веднъж така, веднъж - иначе... и това да се спазва от всички членове на семейството... Предполагам, че го знаеш всичко това,... но го пиша, защото точно в тази връзка беше и нашата основна грешка преди време...   

Много писах... Дано нещо от това е полезно...
Хубав ден! 

 

Chandra всяко нещо ми е полезно. Така идват нови идей и нещата вървят по бързо. Благодаря за информацията. 
Хапането е на игра, то е ясно. В противен случай да ме беше надробил.  Какво ми прави впечатление. Той не се противи на кайшката и повода, противи се, че го държа да ходи умерено. Иска да лети и това е. Вчера побесня отново. Нахвърли ми се да играе. Скарах му се и се опитах да го игнорирам, обаче когато мечка гризли се мята върху ти малко нещата не се получават. Най-накрая много прекали, захапа повода и започна да се мята за да го изпусна, както го и изпусках, но забрави, че е със строгия нашииник с шиповете и в момента в които се дръпна силно за да го изпусна изквича. Позамисли се 1-2 минути и атаката продължи. Хвърляше се върху мен и ми атакуваше маратонките. Тук вече битката беше за надмощие. Усетих го много добре. Беше нещо като:
-Аз ще си летя и ти няма да ме задържиш както и досега не можеше! Пусни повода ти казах!
-Този път не позна, забрави шиповете, пробвай само!
-Много си лоша, заболя ме, няма пък да те слушам, сега ще видиш ти. Ще те заболи и ще пуснеш.
-Заболя ме, но пък изобщо няма да те пусна. Отново не позна.

В един момент вече стана много груб, хванах му челюстта отгоре и го повалих на земята. Така остана за 2-3 минути. Незнам дали го знаете този номер. Така кучето не може да ви захапе и не може хубаво да диша. Укроти се и стана по тих от тревата. Следващите 15 минути се държа добре и горе долу изпълняваше. Не скачаше и не хапеше. Много е трудно и страшно много ми пречат размерите му. Той само държи, не стиска изобщо, но при скок ако те удари с тия зъби.. Цялата съм синя. Така взима надмощие и получава каквото иска и най-лошото е, че го знае много добре.
Та така, аз открих начин с които да го укротя. Настъпването и ако не мирне и прекали за муцката и долу. Той научи, че номера му вече не върви. Сега остава да оцелея  и днес
Искам да ви питам, как определихте какъв наморник да вземете. Вчера в магазин за домашни любимци ми казаха, че трябва да отида с кучето да го пробваме  . Нали ви е ясно, че това в къщи ако го кача в колата и влезе в магазин, просто  . Нито кола, нито магазин ще оцелее. Нито аз   Има ли някъде магазин, в които могат да ме насочат да взема без кучето разбира се и да е в района на Слатина, Гео Милев, Сухата река, Хаджи Димитър.

Хора,здравейте!
Нашето куче е хъски и проявява огромна независимост и озлобеност.Иска всичко да става на неговото и се получава.Когато тръгне да хапе,го удряме по муцуната,казвайки му "НЕ",но той отвръща с хапане.Няколко пъти се е стигало до кръв.Не знам какво да правим..

Намерет едобър треньор.Хъскитата са много своеволни животни, умни и манипушират собствениците си.Ако виждате че не можете да се справите се обърнете към треньор/дресьор който да ви покаже къде грешите.Също така този тип лучета имат нужда от едночасова, ежедневна, интензивна разходка. Обучение, поставяне на задачи и много, много работа с тях.

Хора,здравейте!
Нашето куче е хъски и проявява огромна независимост и озлобеност.Иска всичко да става на неговото и се получава.Когато тръгне да хапе,го удряме по муцуната,казвайки му "НЕ",но той отвръща с хапане.Няколко пъти се е стигало до кръв.Не знам какво да правим..

Да,така е.Една от най-своенравните породи са.
Повече от 20 години имам куче,последното ми е на 3 год. до тази възраст трябва вече да имат възпитание,след това става все по трудно.Аз принципно съм отглеждала декоративна порода,по последни данни е с най-висок коефициент интелигетност,умен е да,но е толкова щур,че...а е само 5 кг.
Sisito19,ако си от София мога да препоръчам много добра школа.Имай предвид,че и стопаните трябва да участват активно когато го заведеше в подобно училище.
Успех и бъдете търпеливи и обичливи.