Yanichka, и аз да те поканя в нашата психологическа тема  Успех ти желая!

Здравейте!

Ще бъда сравнително кратка. След 13 годишна неуспешна връзка се оказах сама на 38 години. Тогава осъзнах, че нямам време да търся партньор и да го предценявам дали става за баща и съпруг, при положение, че 13 гдини неуспях да предценя човека до мен. Взех решение и  започнах опити да забременея с доноски биологичен материал. След една година и доста опити в края на 2009 г. забременях. През цялото време, докато правех опити да забременеея,  да си осмисля живота най-близкото ми обкръжение беше наясно точно с какво съм ангажирала мислите си и какъв начин съм избрала да стана майка. Благодарна съм на цялото си семейство, колегите си и приятелите ми, който ме подкрепяха на 100 % в моят избор. Мога чистосърдечно да заявя, че никой пред мен на е показал нетолерантност по отношение на това, че съм самотна майка заченала от абсолютно непознат за мен донор. Ако има такива, които ме осъждат зад гърба ми или неудобряват действията ми - това си е тяхната гледна точка и те имат право на свое мнение. Аз живия живота си за мен и моето дете, уважавам чуждото мнение, но несъм длъжна да се съобразявам снего. Това, което ме съхрани в този тежък за мен период беше чувството ми за хумор и радостта от това, че ще ставам майка. Всичко се подреждаше като пъзел. намираш частта и я слагаш но точното и място когато стигнеш до там. Имах притеснения естествено, но се доверих на гаранциите, които ми дадеде спермарната банка, както и на факта, че на фона на всички пари похарчени в клиниката/най-добре похарчените ми пари/ цената, която се плаща за донора е минимарна. Това ми беше достатъчно да стигна до извода, че биологичният баща на моето дете е изключително добър чивек, не меркантилен! Лош човек не е в състояние да даде част от себе си за щастието на другите хора. Това беше много важно за мен. Ако само това наследи синът ми от "непознатите" гени ми е абсолютно достатъчно да съм спокойна, че ще израстне добър и предан човек. Колкото до това какво ще кажа, когато ме попита "Мамо ние защо сме сами?" Ще отговарм когато този момент настъпи според зряластта на детето си. В днешно време моделите за семейства са много и според мен децата ни са просто деца. Важно е да бъдат научени на толератност и да приемат различните. Така те самите няма да се считат за различни в обществото. Ще предоставям информацията за произхода му според създалата се ситуация и под форма, която детето ще възпреме съобразена с неговата възраст. Не съжалявам за избора си и съм безкрайно щастлива с вече близо тригодишният ми син. Всеки ден благодаря на господ и на този непознат за мен, добър и интелигентен човек станал донор, за да мога аз да изживея най-прекрасните години от живота си. Синът ми е чудесно здраво и жизнерадостно дете и най-важното е, че като го погледна се изпълвам с радост, а не с ненавист, към някой човек, който по някакъв начин ме е наранил, изоставил или ще ми вземе детето за поредното свиждане. Пожелавам успех на всички и незабравяите, че съдбата ни предлага само толкова, колкото можем да понесем. Ако ви се струва, че сте на предела на силите и възможностите си, винаги се случва нещо, което ви помага. Поздрави на всички.
Извинете за дългият и пост!

  бамзе, да сте живи и здрави

Благодарна съм на цялото си семейство, колегите си и приятелите ми, който ме подкрепяха на 100 % в моят избор.
...
Това, което ме съхрани в този тежък за мен период беше чувството ми за хумор и радостта от това, че ще ставам майка.

това мисля са главните и важни моменти за успех 

Да ти е живо и здраво детето, bamze! Със сигурност е много щастливо с майка като теб.

Може би е редно и аз да споделя още малко инфо в тази тема. Извървях пътечката си до опита с донорска сперма. Притесненията, които имах, бяха основно не около това какво ще кажа на детето после, а как да възприема липсата на другия отсреща, отсъствието на каквито и да било чувства в акта на зачеването, както и да приема за себе си самостоятелното майчинство. Тревожеше ме и дали нашата църква възприема благосклонно този акт. След като вътре в себе си усетих, че майчинството облагородява всичко и по-скоро трябва да съм благодарна, че имам възможност да опитам, вече нямах съпротива срещу този подход. Получих и благословия за опита от един много добър и благ свещеник и оставих Господ да избере бащата на детето ми.

Уви, и този път не се получи. Но пътят ми към майчинството е открит.

Но пътят ми към майчинството е открит.

а това е най-важното! от сърце ти пожелавам успех!

Бамзе, писмото ти ми вдъхна кураж. След 14г връзка и аз се оказах сама, няколко години още изгубих в търсене ... сега съм на етап изследвания за инвитро. Годините са ми много, 42 и това би било единствения шанс, ако изобщо се получи. Дано изпитам това най-голямо за една жена щастие.

Здравейте,за пръв път се престрашавам да пиша някъде,но трябва да споделя какво ми се случва,защото имам чувството че ще се побъркам.Значи моята история е следната-от малък град съм всички се познаваме,с моя приятел сме от 7 години заедно.Той е невероятен човек,подкрепя ме ,много се разбираме абе страхотен е.Неговия брат е семеен от 5 години и имат репродуктивни проблеми с жена му,имат 4 неуспешни инвитро опити,положението никак не е добре,мъжки фактор има наличен при спермограма се оказаха много лоши показатели,впоследствие се оказа ,че и при съпругата не всичко е наред.Когато са били малки и двамата имат операция на тестисите-крипторхизъм,та преди две години моя приятел реши да си направи и той спермограма за да види дали и той няма увреждане някакво.Голям беше шока за нас когато се видя че резултатът при него е още по-зле-диагнозата беше-олигоастенотератозооспермия.Много малък брой годни сперматозоиди.Той изпадна в депресия,аз само го подкрепях като не спирах да мисля какво може да се направи.Той е много чувствителен човек,виждах че това нещо ще го съсипе.Всички около нас вече имат бебета,или чакат.Постоянно ни подпитват абеее направо ужас.След много умуване (не ме съдете моля ви)реших да направя донорска инсеминация без знанието му.На него му бях казала,че ходя по доктори за да си оправя и да видя как е моето положение,и чак тогава ще действаме.Подсъзнателно не вярвах да се получи от първия път-но то взе че стана.Споделих на приятеля ми като той дори не подозира какво съм направила,мисли си че е станало чудо-повярвайте ми няма по-щастлив човек от него откакто разбра,направо нямам думи колко е щастлив.Оттук започват обаче моите съмнения от една страна,като си представя дългия път който трябва да извървиме,и като знам че неговите показатели за по-лоши и от тези н а брат му направо нямам думи,а пък и моя приятел е по-голям от него-на 37 години е а аз съм на 31,така че нямаме и много време.Но незнам дали не допуснах грешка,замислих се даже да направя аборт(наистина мислите ми са като не една луда жена,която незнае какво иска)в 7 седмица съм ,но лекаря ми каза че това било много рисковано за нераждала жена.Много съм объркана,да не се разбере по-някакъв начин и това ме притеснява дали не направих грешка.Моля ви не ме съдете много,това дори не го направих за себе си .а за човека до мен да му спестя разочарованията,а и виждах колко много иска деца. :oops:просто съм много объркана.

Здравейте,

Здравей. Аз не съм човекът, който да те съди и ще се опитам да те разбера. Ситуацията, в която си попаднала е много деликатна, но е и такава, преди която е трябвало да помислиш. Диагнозата на мъжът ти е наистина тежка, но не и непреодолима. Смятам, че си избързала с донорската инсеминация, трябвало е да опитате със собствен материал. Всички, които пишем тук изпитваме нетърпение, но някои от нас се борят с години...Падат, стават и продължават...За повечето от нас, донорството е последен шанс. Пак казвам, не те съдя! Но мисля, че трябва да разкажеш на мъжа си. Истината е болезнена, може да го шокира, може да предизвика нежелани и за двама ви реакции...Но ако той разбере, когато детето е вече факт, тези реакции ще засегнат вече не двама, а трима...Винаги има шанс, истината да излезе наяве, това е, което животът ме е убедил. И по-добре е, това да стане сега! Трябва да понесеш последствията за постъпката си като голям и зрял човек, който е взел решението самостоятелно. Такъв е животът. Всички плащаме за решенията си.
Абортът е нещо, което не подкрепям и няма да засегна в мнението си. Той не е решение на въпроса. Поздрави и пожелавам нещата да се наредят. Вярвам, че това може да стане. Стига да си достатъчно смела.

samanta sami, не ми и хрумва да те съдя - нито е редно, нито има полза -, но и не мога да те успокоя, че проблемът не е важен. Ти си наясно как е трябвало да постъпиш - борбата със стерилитета е на двамата партньори и решенията трябва да са общи.

Правейки инсеминация с донорска сперма без знанието на партньора си ти дори не си му дала шанс да преодолее шока от диагнозата, болката и страха си от бъдещето, нито да осмисли възможностите да имате дете чрез АРТ (инсеминации, оплождане ин витро или икси), с негова или донорска сперма. Пътят и борбата са общи, и колкото и непосилни или безнадеждни да изглеждат, споделената болка и опората на човека до теб ги осмислят.

Колкото и добри да са били намеренията ти, приятелят ти може да изтълкува постъпката ти по съвсем различен начин. Няма лесни отговори и решения при стерилитета... нито дали и колко да се чака, нито как да се постъпи. Пожелавам ти от сърце да намериш начин да се помириш със себе си, партньора си и бъдещето.

samanta sami, ти си зрял и отговорен човек и си взела решение. Най-малко в един интернет форум някой има право да те съди. Ти самата обаче се терзаеш и предполагам има защо.

Ще си позволя само да изразя лично мнение, тъй като споделяш тук. Няма как да ти кажа нещо по-разлочно от това, което вече са ти написали другите момичета. Пътят до желаното дете е на двамата партньори и борбата им (ако се стигне до трудности) е обща. Идеята да опиташ сама, без знанието на мъжа до теб, е малко като игра на лотария, при която и когато печелиш, пак нещо губиш. Така или иначе си изтеглила печеливш билет, защото бременността е благословия. Но ще трябва да платиш и някаква допълнителна цена за него. Винаги съм вярвала, че няма по-добра политика от истината. Постави на везните всички за и против и прецени кое за теб и за семейството ти (а вие сте такова с твоя партньор) ще бъде най-добре. Абортът не е решение. Дори и рискът да останеш сама с дете е по-добър вариант. И не го казвам просто ей така, защото ми се наложи да правя подобен избор.

Искрено ти желая да намериш най-добрия път!

Ти самата най-добре знаеш дали си способна да носиш тежестта на тази лъжа дълги години.

Решенията в едно семейство се взимат от двамата партньори. Това не е като да отидеш да си купиш рокля тайно от мъжа.

Здравейте момичета, аз родих от донорска сперма, но мъжът ми не се грижи като истински баща за детенцето ми. Жалко ,че точно за такъв човек съм омъжена. Когато му разчетоха спермограмата,а тя беше много лоша, дори не трепна, нито пък се притесни, както по горе едното момиче беше описало. А това че на операцията на детето въобще не дойде е отделен въпрос. Та в тази връзка си мисля да кажа на моето дете като порасте,че това не е истинския му баща.

А защо не се разделиш с мъжа си, когато очевидно нито ти, нито детето го обичате?

Здравейте, може ли някоя от вас да сподели как става избирането на донор. С мъжа ми сме взели решение лятото при следващото ни инвитро успоредно с неговата да пробваме и с донорска сперма, което ще направим с подкрепата на доктор Стаменов. Преди години, когато разбрахме че сме с мъжки стерилитет и без да се замислям много ми хрумна идеята да опитаме с донорска сперма, но никога не бях споделяла с него тази идея. Сега обаче след като това ни е на дневен ред, разговаряйки с него той изглежда и говори така сякаш няма никакви притеснения. По-големите колебания май идват от мен, защото все пак искам децата ми да са от него. Миналата година подадохме документи за осиновяване и там също имах хиляди терзания, които вече попреминаха, но там и двамата няма да сме биологични родители на детето, което ще осиновим, а ако забременея с донорска сперма се чудя как ще се чувстваме и двамата. Той казва, че няма проблем с това и му вярвам, но дали аз ще имам, дали няма да търся скрит подтекст във всяко нещо което той прави или не прави за мен свързано с бременността. Ще се радвам да разбера при вас как беше, също така как определихте донора и колко време ви отне.

jeni_baleva, може да изберете донора, така че физическите качества максимално да се доближават до тези на партньора. Избира се по списък, в който донорите са с кодове. Има информация за кръвна група, ръст, тегло, цвят на очите, цвят на косата, образование/професия.