Днес е Прошкин ден
Често тъгувам, когато се сблъскам с хора, които не могат да дадат нищо от себе си даром. Явно не им доставя удоволствие и затова не го правят. И се замислям дали ако получиш някой лев за "добрината" си, ще бъдеш повече удовлетворен, отколкото ако го направиш наистина безвъзмездно , (но и безрезервно) . Колко дълго ще те радва този "лев"..?
Ще си купиш с него един сладолед и ще получиш своята доза сетивно удоволствие. Но ако има начин да получиш много по-мощното ментално удоволствие ?
Обаче явно за да можеш да получаваш наслада от това да даваш безвъзмездно, трябва да имаш и рецепторите за това. .. Дали това не е един по-висок стадий на духовното развитие?
Има обаче тънки нюанси в причините , поради които хората (съзнато или неосъзнато) правят добрини...
-Когато дават на просяка, те вероятно го правят неосъзнато " да не се озоват някога на неговото място"..(суеверие )
-Когато дават на сакатия - по същата причина . ( Запитали Аристип - Защо хората дават милостиня на бедните болните и сакатите , а на вас , мъдреците, не дават? На което Аристип отговорил : " Защото знаят, че болни ,бедни и сакати могат да станат някой ден, но мъдри - едва ли .. "
- Когато дават/помагат " от съжаление" , тогава движещият мотив подсъзнателно е гъделичкане на егото..( "той няма, но аз ИМАМ , защо да не му дам, нека да разбере ,че го превъзхождам " )
-Когато дават така ,че после да се разбере ,че са дали... - същото
-Когато висшестоящия дава на нискостоящия -тогава пак е друго, още един повод за подхранване на себелюбието
- Когато дават публично - "Глобул този месец отделя по една стотинка от всеки разговор за дом за сираци(....) " - то е едно "даване"...
-Когато дават християнски (" Пусни рибата в морето. Ако самата риба не разбере това - Бог ще научи! " ) те подсъзнателно очакват да им се възвърне някога някак си тази им добрина..
Но най-възвишена вероятно е добротата, която не очаква никаква отплата. Но все пак е уместно да се запитаме: " За какво все пак изобщо да помагаме, ако не изпитваме и най-малката радост от това? "
Може ли да бъде 100% безвъзмездно? А и трябва ли?
Кое всъщност да ни бъде стимул? ?
Нека да споделя при мен как е. Хем е безвъзмездно, хем не е …
Тоест материално е бъзвъзмездно, но емоционално - не. Но това е и очарователното и мотивиращото май
Правейки някому добро , аз залагам на неговата положителна емоция ,която евентуално ще се роди по този повод. После "вибрационно" ставам част от тази хубава емоция. В известен смисъл тя става и моя. Оказва се че това е просто още един начин да си доставим положителна емоция? Дали това е наистина благороден мотив обаче? Дали в основата не стои пак онова пусто Его..?
(Но съвсем без него пак не бива. Егото е тясно свързано със себеуважението. Разликата е много фина. А когато не се уважаваш сам - и другите не те уважават, защото се равняват инстинктивно по теб.. Нормално е.. А когато усещаш ,че не те уважават, ти се свиваш в себе си , затваряш в себе си всичко позитивно, прогресивно , което би могъл да споделиш и така ощетяваш нуждаещите се , "потребителите на твоите достойнства" .Защото знаеш, че ако не те уважават, те няма да ги оценят! )
Но дори и да е мотивирана подсъзнателно от негово величество Егото ( заради "размяната на положителни емоции" ) наистина ли е лошо? И дали е точно "его"?
Явно във всички случай присъства емоцията. Но на какво ниво?
Бедният се нуждае от много,богатият от още повече....кому е нужно такова разточителство?Нека бъдем човеци
