На авторката мога да кажа, че темата на разговор може да е много емоционална, ама разговорът - трябва да е много трезве (ако го имате пак).
За мен - той човекът си е казал - дете не иска. Дали само защото на 40 и... не смята, че ще е адекватен баща, дали защото на тази възраст, човек е изградил дотолкова живота и навиците си, че детето да не му е особена липса - това си е негова работа. Не следва ти да се лишиш от дете щом го искаш толкова, заради неговия избор и виждания по темата. Не следва обаче и той да си налага да става баща, заради твоята нужда да бъдеш майка (която идеално разбирам). Не считам също така, че и във връзка - следва някой да се аргументира на другия супер детайлно по такива въпроси.
Каквито и аргументи да ти даде по темата, вкл. че те обича, хубаво му е с теб и не, че не желае от теб дете точно, ами просто не иска от когото и да било дете, защото просто не иска деца - за теб те все няма да са достатъчно валидни, логични и издържани аргументи. Т.е. разговорът ще е безсмислен по същество, защото ти търсиш причина, която не разбираш и не изживяваш, но при него - тя е налична и няма логично за теб обяснение. Няма и да има. И ти никога няма да приемеш решението му, защото ти не го проумяваш и това е.
Аз се разведох с бащата на сина си, скоро след като той се роди. Детето ни беше планирано, много желано, дълго чакано. Аз знам какви са радостите на майчинството, изпитвам ги всеки ден, не бих се лишила от това, което имам с детето си по никакъв повод и заради никого на този свят. Аз знам обаче и какво костват за мен грижите за това дете. Не, не са само радости
Това са и куп лишения, които си понасяш и няма мърданката. Те са от всякакъв вид и засягат живота на майката във всички аспекти и не, че няма справяне и така. Има.
И понеже му знам цената на това "справяне", ако сега започна връзка с мъж, който няма деца - ще му кажа директно, че аз повече деца - не желая. Ще му го кажа още в началото, за да бъда коректна. Може да го обичам, може да е прекрасен, може всичко да е. Аз за себе си обаче съм наясно, че (на този етап поне) - нямам нито желание, нито сили да се вкарвам отново в същия екшън, какъвто ми е последните почти 4 години. Още по-малко - да се вкарам с ново бебе и едно малко дете вече налично дето си иска и то своето. И нов мъж, дето деца не е имал и както ми разправя, че само това иска и да ми вдигне и той ръце от грижите за новото бебе (парен каша духа
) и да я втасам тотално.
Споделям ти го това, за да ти обясня просто, че нелогичната за теб позиция на мъжа ти - за него може да си е съвсем логична и издържана. Моята описана по-горе - за мен самата си е логична, издържана и мотивирана отвсякъде, ама за потенциалното ми гадже искащо дете - тя би издишала отвсякъде и на мен ми е ясно. Затова в подобна ситуация - ще си тръгне гаджето, а не аз да му родя дете щото искал. И хич няма да се кривя по темата. Так-так. Децата не са играчки, не искат само раждане, искат гледане. Дъъълго време. Ами ако на твоят мъж не му се занимава с такива неща - то си е негово право. На теб като ти се - то си е твое право. Няма крив-прав в ситуацията между вас. Сигурно ти е тотално необяснимо и как жена изпитала радостта на майчинството като мен, не драпа със зъби и нокти да я изпита пак, не ти е логично, не мога никак да ти обясня ЗАЩО така при мен, хем аз и за секундичка не съм съжалила за детето си, ама на - не драпам за още едно и точка. Аз дори искам още деца по принцип забележи, но просто - не съм готова сега, ни в близко бъдеще, когато някога бъда готова евентуално - ще ми е физически невъзможно. Затова съм приела, че ще ми е само едно детето и ако някой поиска от мен да му родя друго - отговорът е твърдо НЕ. И не считам, че на някого на този свят - съм длъжна да се обяснявам и извинявам за тази си позиция баш. Ако ще и да се омъжа за него - пак не съм, стига преди брака да съм му казала, че тя е такава. Ако той е считал, че ще размисля по темата - не е мой проблем и грешка. Хората не вярват в неща, които не им се ще да са истина доста често, тези въпроси - не са изключение. А и ти не си изключение, че просто не щеш да повярваш на мъжа си.
Ти си тази, която трябва нещо да решава, за себе си. Казал ти е вече, че не иска дете. Ако искаш - питай го още 5 пъти същото (за по-сигурно), че да ти го каже в различни ситуации. Като се убедиш, че той наистина не иска дете - решавай си той ли ти е по-важен, или това да имаш дете все пак (дори не от него) и действай нататък. ЗАЩО той не иска дете - няма никакво значение , че да го чепкате надълго и широко според мен, но ако ти е важно - чепкай и това. Той няма да промени позицията си. Ако я промени под як натиск от твоя страна - просто не ти завиждам като ви се роди детето.
