единствено лЮбовта може да ме накра да открия силата в себе си но понякога се чувствам толкова изгубена в собствените си чувства толкова самотна казвам -Дай ми любов, не бягаи от мен ,Помогни ми да се справя ... и в следващия момент усешам че това са думи отекващи само в съзнанието ми думи не излезли никога не чути от този към които са изречени ...... усещам как на моменти връзката ни се разпада и просто нямам сили да направя нещо обвинявам себе си обвинявам него обвинявам целия свят ... истината остава неиде по средата ..... просто се нуждаем от малко повече любов и хората способни да ни я дадът не знаят как .........

Така е naha .но живота е понякога жесток Ние трябва да се борим  до край и да не се предаваме!Дано всички момичета в този форум да получат подкрепа ,разбирателство и много обич  по време на този дълг и горчив път ,който трябва да извървим.Стискам палци на всички скоро да приключат този път и с усмивка на лице  да започнат нов като пълноценно многочленно семейство!!!Пригърщам всички ви!!!!!    :blowingdust:

Прегръдки и за тебе силни приятелски разбиращи    сигорна съм че това ще остане просто един кофти спомен към които няма да се обръщаме или ако случайно погледнем назад и след това срещнем погледа на рожбата си ще се усмихнем и ще осъзнаем за пореден път колко много означава за нас  

Аз днес я карам по-оптимистично. Ако не се получат нещата - бременност или осиновяване - Я какви сладки старци ще бъдем, ще си подвикваме за щяло или нещяло. Е не ми се иска да е така, ама пък кво да се прави - съдба.

Колкото и да е жалко маи в карина сметка всичко сваршва с разбити семеиства и отношения които преди не са били такива.Ненавиждам денят в които отидох на парвия си преглед.....След 4 години ходене по всички вазможни болници и доктори и какви ли не процедури днес не се поглеждаме и всеки води свои живот ....И всичко това за нещо което по незнаина причина не иска да ми се даде....Не е лесно момичта.Ако днес ми кажат да трагна пак по сащия пьт,вярваите ми срещу природата и господ няма да варвя,защото обичам мажа си,но е касно да проненя нещата..Не е лесно

Мила rossy!
Твоята история прилича много на това което се случва и с мен!
Поне като чувства и емоции,през последната година!
Проблемите в семейството,или сплотяват двама души и ги правят
още по-силни в борбата!
Или,ако не се осъзнаят на време,безвъзвратно ги разделят!
Първоначално си мислих,че проблема нас ни събира,но скоро с ужас осъзнах,
че е на път да ни раздели!
И си дадох сметка,че съм на път да загубя най-ценния човек за мен!
Този който обичам безкрайно!Този който ми е всичко.......!
Този който бърше сълзите ми всеки път,когато изпадна в униние!
И мълчаливо стои до мен и също страда по-своему!
И си мисля,че при мъжете чувството и желанието за дете идва
когато го видят и усетят,когато го пипнат и чуят гласа му!
При нас жените това да бъдем МАЙКИ е заложено и го усещаме
много преди да забременеем!
И това усещане и желание ръководи цялата ни женска природа !
Съвети не мога да ти дам!
И аз самата не откривам винаги верния подход,но се опитвам!
Не се отказвам да се боря за това да имам дете,но вече....
......НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА!
И ако го имам,а за това се моля всеки ден,искам да го отгледам с човека до мен!
Той да бъде БАЩА на моето бебе!Да е като него смело и силно!
Искам любовта ни да оцелее в тази надпревара с времето!
За да я получава и ТО от нас,когато се появи!
Желая ти СИЛА и КУРАЖ да продължиш и ТИ!