много отдавна го търсих това стихотворение и най-накрая го намерих не в един, а в няколко блога тези дни.
http://vasil-levski.blogspot.com/2008/02/cvetan-angelov-za-levski.html




Левски
Автор: Цветан Ангелов

-Бате, кой е тоя
синеок герой ?
-Левски, мило братче,
се нарича той.

В робство и неволя,
беден се родил,
но сърцат пораснал
малкият Васил.

Имал глас на славей
и орлов замах –
над селцата родни
спускал се без страх.

Неговите думи
вдигнали на крак
беден и заможен,
старец и хлапак.

Ободрил народа
В мъка и беда.
Готвил го да тръгне
в бой за свобода.

Но..узнал султанът,
побеснял от яд.
И потеря пратил
след юнака млад.

Криели го дебри,
пещери,скали.
Пазили го хора,
зверове, орли ..

Ех, братле расти ми,
бързо порасти-
смелостта на Левски
да добиеш ти.
На смелчака, братче,
всеки сторва път.
Смелите с ракети
утре ще летят.

Как стават снежните човеци
Автор: Атанас Цанков

    Работата е позната
    ти се возиш във шейната
    по утъпкана пътечка.
    Следва улица с пресечка
    има-няма десет крачки…
    Май е късно за спирачки!

    Буф!
    И нещо чудно става
    нов човек се появява.
    С бяло шалче, с бял елек
    той е снежният човек!

"Закуска за татко"
от Ангелина Жекова

Стана рано Бояна.
Хвана здраво тигана.
Щом е мама заета,
тя сама ще ошета.
Ще направи за татко
палачинки със сладко.

Първата е навита,
трябва да се опита.
Втората е готова,
но е малко сурова.
Ще я лапне веднага,
няма да се излага.

Трета няма, защото
вече свърши тестото.
А за татко остана,
пак кафе със сметана.

Написаното от мен вчера стихотворение "Закуска" се оказа от Леда Милева, така че съм длъжна да се поправя.
Детенцено ме осведоми вчера, когато слушахме по телевизията новината за смъртта на поетесата.
Поклон пред светлата й памет.
Сигурно всчики са чели на децата си или помнят от своете детство и нейната приказка в рими "Работна мецана" - дълга е за писане, така ме само споменавам заглавието.

И аз много харесвам Работната мецана.
Поклон пред паметта на Леда Милева.

А понеже Жорко все за нещо е сърдит, викам му - Сърдитко:

Сърдитко
Все за нещо ще намери да се начумери:
ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.
И за дето Петко вкъщи
често тъй се мръщи,
Николинка, Ваньо, Митко викат му Сърдитко.

Чичо Стоян

Написаното от мен вчера стихотворение "Закуска" се оказа от Леда Милева, така че съм длъжна да се поправя.
Детенцено ме осведоми вчера, когато слушахме по телевизията новината за смъртта на поетесата.
Поклон пред светлата й памет.
Сигурно всчики са чели на децата си или помнят от своете детство и нейната приказка в рими "Работна мецана" - дълга е за писане, така ме само споменавам заглавието.

Объркването стана още по-голямо: в нет-а открих информация, че автор на това стихотворение е поетесата Ангелина Жекова, която също има прекрасни стихове за деца. Сигурно това е вярно. Дали детенцето ме е заблудило неволно или госпожите са им казали грешен автор - незнам. По вероятно е първото разбира се. Извинявам се за дългите обяснения, но неволно подаднах в този "омагьосан кръг". Друг път ако не съм сигурна за автора няма да пиша. Все едно стихотверинето според мен е страхотно и исках да го споделя с всчики тук.


Хоупче, редактирано е стихчето е хубаво!

Хоуп-лав, много хубаво стихотворение, наистина, чувам го за първи път.