Натъкнах се на тази тема в чужд форум, и реших че и ние имаме нужда от такава – за да ни дава кураж и надежда, че е възможно да преборим тази коварна болест. Аз все още нямам своята история на успеха, но се надявам един ден да мога да я разкажа тук. Ще започна с превод на няколко истории от този чужд форум, и с молба към успелите да разкажат техния път към успеха. Стига сме чели мрачни статистики, нека четем повече разкази за сбъднати мечти.
Джилиан:
Омъжих се през 1999 на 28 години. Имам по-голяма сестра с 4-та степен ЕМ и знаех, че има шанс и аз да съм в подобно състояние. Започнахме опити за забременяване веднага. Бях взимала противозачатъчни предните 10 години. В следващите 6 месеца имах ужасни болки по време на овулация и цикъл. Моят доктор предложи да направим лапароскопия. Откриха ми втора степен ЕМ и изчисти всичко на този етап. След това бях на Лукрин 3 месеца, след което опитахме с опити за естествено забременяване и прием на кломид. След 6 месечни опити посетих репродуктивен специалист. Направихме 2 вътрематочни инсеминации, между тях имах и цикли с кисти. Винаги по време на цикъл имах ужасни болки, повръщах и припадах, и не ходих на работа по една седмица всеки месец. Докторът ми предложи още една лапароскопия, този път от завеждащият клиниката и най-добър хирург. Оказа се, че ЕМ е вече трета степен, като яйчниците ми се бяха срастнали един за друг, тръбите залепени към коремните стени, имаше и ЕМ огнища по пикочния мехур и ректума. Последва лукрин, още една неуспешна инсеминация и накрая пристъпихме към инвитро. Бях изтощена физически и емоционално. На 12 август 2001 имах трансфер на 3 първокласни ембриона. Прибрах се и лежах 4 дни след трансфера. На 27 август разбрах, че съм бременна! Сестрата дори каза – много бременна! И ме предупреди да се подготвя за повече от един плод. Ултразвуковият преглед беше насрочен за 21 септември. Сутринта на 11 септември 2001 се събудих в 3 сутринта с обилен кръвоизлив. Съпругът ми трябваше да лети рано сутринта по работа, но вместо това ме заведе в спешния център. Бяхме готови за най-лошото. Вместо това чухме 2 сърдечни ритъма. Според докторът бях изхвърлила третия ембрион. Бях бременна с близнаци!
Напускайки офиса, чухме ужасяващата новина за това което се случваше в страната. Съпругът ми трябваше да бъде в Световния Търговски Център в 9 сутринта на среща с клиенти... 11 септември 2001 се оказа ден на чудесата за нашето семейство. Все още ме поразява мисълта за всичко, което се случи на този ден. Бременността ми протече добре. Развих аритмия в 25-та седмица и прекарах остатъка от бременността на легло. С цезарово сечение в 37-ма седмица родих моите две момченца, и двете в перфектно здраве. Сега те растат като гъби, и ми напомнят всеки ден, че чудеса се случват. Всички, които се опитвате да забременеете, борете се с болката и отчаянието, наистина си заслужава! Желая на всички ви успех!
Тес:
Имах тежки и болезнени цикли от самото начало – 13 год. възраст. Отсъствах от училище и работа непрекъснато, а майка ми и докторът ми казваха, че имам нисък праг на болката.
Когато бях на 18, се озовах в болницата, защото болката беше толкова силна, че не можех да функционирам. Спешно ме оперираха и диагностицираха с ЕМ. Проблемът е започнал с „прозорче” в матката, през което тялото ми е изхвърляло „ЕМ материал” всеки месец, и се е разпростирал из цялата ми коремна кухина. След операцията бях на лукрин 6 мецеца, а тялото ми отговори ужасно, с непоносими странични ефекти. След това продължих лечението е медикаменти през устата, до етап в който започна да ми се окосмява лицето. Докторът ми каза, че шанса някога да имам деца е много малък. Бях отчаяна. Чудих се какво ли ще се случи с мен в следващите няколко години, докато евентуално се омъжа и реша да имам деца. Ето че дойде и това време. Със съпругът ми започнахме да опитваме естествено, но в продължение на 6 месеца не настъпи бременност. Тогава посетихме репродуктивен специалист и започнахме да прилагаме хормонални стимулации. Направиха ми още една лапароскопия, и започнаха да ми следят цикъла. Опитахме с кломид няколко месеца, но нищо не се получи. Обсъждахме инвитро, но изморени от опитите, решихме да направим почивка за няколко месеца, и да отложим инвитрото за пролетта. Спряхме всякакво лечение, и решихме да се порадваме на коледните празници. Около Коледа разбрах, че съм забременяла съвсем естествено, без никакви медикаменти. Бременността ми мина без никакви усложнения, и синът ми днес е на 5 години. Година след като родих, започнахме да говорим за идеята да опитаме да имаме второ дете. На този етап приемах противозачатъчни хапчета, и само обсъждахме как и кога да подновим опитите. Решението ни нямаше значение, защото вече бях бременна! Бях на противозачатъчни, и с ЕМ, и въпреки това забременях. Вторият ми син сега е на 3 години. Почувствах се благословена – да бъда една от успелите случаи на ендометриоза, след като ми беше казано че никога няма да имам деца. Година след като вторият ми син се роди, станах сурогатна майка на друго семейство. Минах през процеса инвитро и износих бебето на семейство, което не можеше да има деца. Беше незабравимо изживяване за мен. Скоро след като родих, забременях отново – този път с дъщеря, която за съжаление почина скоро след раждането – по причини, нямащи нищо общо с ЕМ. Надявам се скоро отново да мога да зачена ...
Затова всички, на които са им казали, че не могат да имат деца заради ЕМ... бих казала продължавайте да се надявате! Предполагаше се, че аз никога няма да имам дете... но ето че имах 3 свои, и износих едно чуждо. Винаги има начин!
Късмет на всички!
Нека сега продължим с историите на Зачатие! Надявам се тази тема да започне да се разраства, и да я "залепим" най-горе, за да могат всички да я четат и да повярват в невъзможното!