Здравейте момичета,
Другата седмица ще подавам документи за осиновяване. Решила съм го много отдавна, а сега трябва да се действа. От два часа чета във форума. Разбрах, че трябва да отида в Социална дирекция. Тези дирекции по местоживеене ли са? Аз съм в община Илинден. Ще имам със сигурност много други въпроси. Много разчитам на помощта и подкрепата ви.

Много благодаря. Вчера, след като публикувах поста си, дълго се рових в сайта и разбрах какви документи ще са ми необходими и къде се намира въпросната соц.дирекция. Според статистиката, която сте публикували, става за около 2 години.
Дано издържа на всичко това, а и мъжът ми много се изнервя при мисълта, макар че му се иска. Просто темата е малко болезнена за него и се дразни от това, че аз говоря напълно спокойно за нещата.Това сигурно е за емоционални проблеми. 

Ние чакахме 2 год. и половина.
При всички е различно.
И моя мъж много се дразнеше в началото, после свикна,
сега да го видиш с малкия.........
Те мъжете са странна порода.

Сигурна съм, че и при нас така ще стане, ама трябва да се действа. Мъжът ми не знам на какво се надява. На никого не му е приятно да му идват социални в къщата, но това е част от нещата. Не може да губим повече време. Всички около нас забременяват, случай от тази седмица ме доведе до абсолютен срив. Сигурно е голям грях, но много трудно започнах да приемам бременните роднини около мен. Но и ние сме си виновни, защото само отлагаме нещата. Както и да е.

Малкият Самуил е прекрасен! Голям сладур. Да ти е жив и здрав!

Успех и от мен!
След като преминете през всички процедури по осиновяването нищо бюрократично няма да може да ви направи впечатление
Ние чакахме около 10 месеца.

Успех !

Успех и от мене и попътен вятър!

Много ви благодаря момичета. Ще ви държа в течение.

Успех и от мен. Ние сега ще подготвяме документите и ще ги подаваме.

Успех и от мен. И моят мъж след като подадохме документи и чакахме с месеци за осиновяването беше много нервен, на моменти - чак неадекватен. Притесни ме тогава и се изпокарахме 2-3 пъти много сериозно. После ми призна, че много се тревожел - будел се нощем и мислил какво дете ще осиновим, ще може ли да го приеме като свое и как ще потръгнат нещата. Сега е щастлив татко и моля ви се, дори изразява съмнение дали ако имаме друго дете /биологично/ щял да може да го обича и него толкова много. Споделям всичко това, за да те уверя, че няма защо да се притесняваш за поведението на съпруга си. Приемай го спокйно и с разбиране. Ако можеш, предразположи го да каже какво точно го притеснява, но ако разговорите за това го дразнят - остави го на спокойствие, не го разпитвай, не го назидавай и пр. Явно и без това му е трудно. Какво да ги правиш? Деликатни създания...

Успех и от мен, аз имах късмета да чакам само 5 месеца, но при всички случаи дългото чакане е свързано и с произхода на детето. Тук си на правилното място за помощ момичетата са супер. Може да звучи наивно, но вярвам, че при мен се случиха нещата след като изчистих в себе си всякакви съмнения и повярвах силно, че ще ми се случи. Много, много късмет ти желая!!

Хей leo, чакаме новини, какво става? Събрахте ли документите?