Здравейте всички.
Пиша ви просто така . Не съм сигурна, дали тук е мястото, но не зная къде ...
Премахнаха и двете ми тръби поради непроходимост.

Предстои ми инвитро, от което започвам да изпитвам все по-голям страх.

Чувствам се съсипана, все повече нищо не ме радва... страх ме е от евентуален неуспех на процедурата.
Очаквах подкрепа от близките ми, но по-скоро смятат че ги натоварвам, ако искам съвет или искам да споделя нещо и да поговорим. Не говоря с никой за това вече... Чакам, одобрение по фонда, но до тогава имам нужда да споделям.
Избягвам да говоря с мъжа ми и за него е болна тема.
Чувствам се лош човек понякога ... Всичките ми приятели имат малки деца, изпращат ми снимки на бебета и коремчета, а на мен ми става толкова мъчно, че всичко това е далече от мен...

liveevil, мисля, че всички сме преминали през това. През болката, през бебешките снимки на децата на приятелите ни, през нежеланието на повечето мъже да говорят по въпроса, през неразбирането на близките (как ще знаят, ако никога не са минали през това), през страха, че никога няма да станем майки.
Сега обаче имам една добра новина за теб, дори много добра. Ако проблемът е само в тръбите, казва се тубарен фактор, та при наличието му успеваемостта е една от най-високите при ин витро. Ако всичко останало ви е наред, значи има големи шансове още първият ти опит да е успешен (или дори да не е първият, нека да е поправителният).
Знам, че е трудно, но докато чакаш да получите одобрение от Фонда, се опитай да правиш неща, които обичаш и които ти доставят удоволствие (сама или с партньора ти). После ще имаш значително по-малко време за тях. И това не е заплаха. Просто приоритетите ни се променят, когато се появи малкият човек.
На колко години си, ако мога да попитам?

Здравей liveevil.Мисля че всяка една от нас е преминала през такъв етап като теб.Тежко ни е било, изключително много, трудно също така.Въпросите защо на мен, и какво съм направила, са се блъскали във всяка глава.Но това е живота!Да звучи тъпо, но е така.Нещата се случват не само на хората около нас, а и на нас!Важното е да си силна и да се пребориш, да успееш.Надеждата не я губи, в никакъв случай!А тук може да споделяш и да казваш какво те притеснява!

liveevil аз съм на 26г. от 4-5г. правим опити за бебе и навсякъде чувах "нищо ти няма, още си млада". Чак на 25г. започнах да ходя по репродуктивни клиники - Оказа се че имам поликистозни яйчници, казаха ми че няма да се получи лесно, тъй като яйцеклетките може да са кухи ако се получи стимулация Пробвахме 6-7 месеца само с хапчета (клостилбегит) тъй като отричах инвитрото, не исках инвитро, изпитвах страх от инвитро. Накрая заради съпруга ми (той е по възрастен от мен) решихме инвитро да направим. Помня д-рката ми каза в 95% от случаите с поликистозни яйчници се получава от 3-4 опит, дори и повече. Стана от първия опит със стимулиране с инжекции сега съм в 21ва седмица с близнаци (за инвитрото ми знаят само мойте родители, никой друг - родителите на съпруга ми - не знаят. (Питай ме защо, не мога да ти отговоря - той така реши).

Наскоро се сблъсках с проблеми и лекарката ми реши да ми назначи кръвно изследване за Витамин Б 12. Направих го вчера. Нивата ми са много ниски, в понеделник ще видим какво ще ми изпише. Казвам ти това малко странично, но попаднах на много информация и статии от които разбирам, че е много важно това изследване за стойности на витамин Б 12. Съветвам те да си направиш. На лично ще ти пусна статия, която е писана от лекари, в която се казва, че недостига на Б12 дори влияе при стерилитета при жени и мъже.... Не знам дали е по правилата на форума да давам линкове към статии, но ако някой се интересува може в гугъл да напише " Как дефицитът на витамин B12 допринася за стерилитета при мъжете и жените? " -Така се казва статията, ще ви излезне, може да си я прочетете, който се интересува разбира се.

Желая ти успех и не се притеснявай, имай вяра.
При мен стана от първия път и лекарката ми не можа да повярва направо!
Стискам палци.

liveevil, не се страхувай. Трябва да повярваш, че започваш нещо, което ще ти донесе много щастие. Когато за първи път видях плачевната спермограма на ММ, бях потресена. Нещата не се оправяха никак. Видя се, че и аз съм с поликистоза. След няколко години опити да се подобрат нещата при ММ ( а те само се влошаваха), решихме да пристъпим към инвитро. Дойде и следващия шамар- съветваха ни да си помислим за донорска сперма. Намираха се единици сперматозоиди. Отказахме!
Аз не спирах да вярвам! Не можех да си представя лош резултат. В деня на пункцията намериха само 6 (или плувци. Резултат- успешно първо инвитро и замразени 2 ембриончета.
Така, че горе главата и вярвай!!!

Не си лош човек! Просто си... човек! Ще си имаш детенце.
Колко сълзи сме бърсали тук, ехее.
После ще се оплакваш, че ти е разхвърляна къщата и нямаш време да спиш 

Знаеш ли какво ти предлагам? В събота е Денят на репродуктивното здраве в Бургас. Ела да се консултираш със специалисти (д-р Даскалова ще е там) и това напълно безплатно. Заповядай повече информация:
http://www.zachatie.org/203-новини/ден-на-репродуктивното-здраве/1377-den_reproduktivnoto_zdrave_burgas

liveevil, разбирам как се чувстваш. Аз пък съм с един яйчник и тръба и ние към ин витро вървим.  През толкова стъпала минахме за 1 г. и половина със съпруга ми - цветни снимки, лапароскопия, следене на фоликули и дори спонтанен аборт... но  когато съм най- отчаяна все си казвам "живота винаги намира начин " ... спокойно и нас ще ни избере едно бебе.