Видове игри
Детските игри са много разнообразни.
Предметните игри, както самото название показва, са тези, които се осъществяват с предметите от околната среда, без да следват определени правила и без да се включват в някакъв сюжет. Това са най-ранните игрови действия, които се явяват още през първата и втората година от живота на детето, макар че не загубват значение и през по-късните години на предучилищната възраст.
При тези игри се използват както обикновените предмети в семейната среда като кутии, ключове, мобилни телефони, така и топки, кубчета, гумени и пластмасови играчки. Една от най-ранните прояви на предметна игра е тази при която детето чука с твърд предмет върху друг или пък изпуска играчката многократно, докато има кой да му я подава. Богато украсените предмети, тези които издават характерен звук и блестящите предмети са особено привлекателни. Във всички случаи характерно е това, че детето се опознава с околната среда, “проучва” качествата на предметите и главното се проявява като активен фактор в тази среда. Затова колкото повече предметът дава възможност на детето да прави нещо с него, толкова по-добре се осъществява играта.
Творческите игри, обикновено се зараждат на основата на предметните, но се отличават от тях по това, че играчките и предметите се включват в някакъв сюжет, а детето влиза в определена роля. При тях децата сами изграждат сюжет и изпълняват определени роли и някои автори ги наричат сюжетно-ролеви игри.
Сюжетно-ролевата игра е важен етап в развитието на игровата дейност. Тя заема съществено място в живота и в развитието на детето от предучилищна възраст. Голяма част от творческите игри черпят своето съдържание от трудовия живот на по-възрастните. Но и другите дейности на по-големите деца също дава богато съдържание за творчески игри. Към източниците на сюжетите на творческите игри трябва да се отнесат и приказките, разказите, съобщения от медиите, впечатления от телевизионни програми, кино, цирк и др.
В началния период от развитието на сюжетно-ролевата игра игровият мотив се обуславя преди всичко от желанието на детето да пресъздаде действията на възрастните. По-късно мотивът се обогатява – детето започва да се интересува от човешките взаимоотношения и основното в изпълнението на ролята стават именно те. Във връзка с това правилата на игровите действия се усложняват, като се включват и правила за взаимоотношенията между участниците в играта. В процеса на тази промяна възникват и други белези на сюжетно-ролевата игра, които са свързани с нейното развитие:
децата все по-диференцирано пресъздават действията на възрастните, техните взаимоотношения и нормите, които ги регулират;
последователно и логически се пресъздават цели жизнени ситуации с нарастваща сложност;
променя се съотношението между действия и реч при поставяне и постигане на игровата цел. Разсъжденията, съпоставянето, сравняването, изразени словесно, предхождат и планират действията;
осъществяват се преходите по посока на връзките: предмет-действие; действие-предмет; слово-действие.
Характерно за творческите игри е това, че детето се пренася в един нов, създаден от неговото въображение свят, в който заживява свой реален живот.
Друга характерна особеност на творческите игри е ролевия характер. В стремежа си да възпроизведат дейностите на по-възрастните, децата изпълняват по своеобразен начин техните роли в живота.
Игровата обстановка е друга характерна особеност на сюжетно-ролевата игра. Тя отразява и пресъздава околната действителност. Необходимата съставка на игровата обстановка са играчките и другарите в играта. Всички предмети, които се намират в игровата обстановка и служат за целите на играта, се превръщат в играчки. Разбира се, желателно е да се доставят и специални играчки, особено конструктивни материали. Творческият характер на тези игри се проявява именно в това, че децата преобразяват както обикновените неща от околната среда, така и специалните играчки с оглед на своите цели.
Конструктивна игра - понятието конструктивна игра най-често се свързва с онази дейност на децата, която води до частично или пълно преобразуване на обект от близката среда. В конструктивната игра замисълът възниква под влияние на активното мислене и въображението на децата. Въображаемият модел е подобен на този при изобразителната дейност, но реализацията му е различна и средствата за изобразяване са други. Децата изграждат конструкции в пространството с обемни и равнинни елементи и достигат до завършен, реален обект.
В самостоятелната конструктивна дейност у децата се възпитават и много други социални качества и способности. Например да се съветват помежду си, да отстояват собствената си позиция и др. Конструктивната игра също е начин да се упражнява, усъвършенства и придобива конструктивен опит именно по пътя на примера, подражанието, сътрудничеството, на свободното съгласуване и взаимодействие между децата. В конструктивната игра знанията на децата стимулират възникването на замисъла и определят общия ход на играта. Случайно възникнали и епизодични детски хрумвания и индивидуални изяви ентусиазират децата.
Възникването и развитието на конструктивната игра се основава не само на жизнения опит но и на уменията на децата за конструктивна дейност. Необходими са още самостоятелност, взаимопомощ и сътрудничество между тях. От значение са някои личностни качества, например – детето се ориентира бързо в средата, да се приспособява към промените в нея, да бъде дружелюбно и открито в поведението си, да търси присъствието и помощта на другите деца и да се чувства добре в съвместната дейност.
Игра-драматизация, също се отнася към творческите игри. Те се отличават от сюжетно-ролевите игри по това, че в типичните игри-драматизации се пресъздава определен текст и ролите се определени предварително. Този текст може да е приказка, разказ, пиеса или част от филм, направила най-силно впечатление на децата. Характерен пример на този вид игри са и куклените спектакли, които самите деца си устройват. Творческите моменти в тези игри се изразяват в умението да се подбере текстът; да се подготвят декорите и костюмите; да се изпълнят изразително ролите.
За всички разновидности на творческите игри е характерно това, че се възпроизвеждат някои дейности на възрастните, като се претворяват според възможностите на децата. Това възпроизвеждане не е пряко подражание, а носи елементи на известно обобщаване на типичното в тези дейности. За тези игри е необходима игрова ситуация, която може да се създава и с най-обикновени неща от околната действителност. Във всички случаи тези игри имат подчертан социален характер, тъй като се играят винаги от няколко деца, дори и когато игровия партньор е въображаем.
Игри с правила. Тези игри не се развиват с онази свобода и творческо участие, които са характерни за творческите игри, а се изграждат по определено от по-рано съдържание и по известни установени правила, без чието спазване не може да се участва в тях.
Както в творческите игри има голямо разнообразие, така и игрите с правила са извънредно разнообразни. При това трябва да се каже, че известни игри могат да се отнасят към едната или другата категория в зависимост от това, кой елемент преобладава при конкретните обстоятелства. Такива гранични игри са например конструктивните.
Игрите с правила могат да се подразделят на подвижни с правила и дидактически. При подвижните игри с правила доминират разнообразните движения, чрез които именно се осъществява играта. Това не значи, че при дидактичните и другите игри не се извършват движения, но те не са така типични. Тук трябва да се отнесат и много игри с топка и всички спортни игри, при които правилата са най-сложни и прецизни. По-голямата част от игрите с правила без сюжет имат състезателен елемент. В началото това е състезание между две единични или две малки групи деца, които не са вътрешно диференцирани, а действат като цяло без да се възлага строго определена роля на отделния член на групата, както е в отбора.
Дидактичната игра може да се разглежда като подразделение на игрите с правила. Това, което ги отличава от другите игри с правила, е, че при тях се използва строго определен материал, изработен с оглед на известни образователни и възпитателни цели, които се преследват при използването на материала. Тези игри имат определено предназначение, тъй като с оглед на дадена цел преднамерено се подготвят и използват определени дидактически материали. Те не се сливат с обикновеното обучение, а запазват характера си на игри, поради което представляват достатъчно привлекателна дейност за децата, увличат ги и будят тяхното активно участие.
Към дидактичните игри могат да се отнесат и някои от словесните игри. Почти всички игри се придружават от говор, но при някои говорът има доминиращо място и значение. Когато речта е основен елемент на самата игра, тогава говорим за словесни игри. В този случай не са необходими други материали или играчки.
Към тези игри се отнасят всички гатанки и скоропоговорки. При гатанките участието на мисловните процеси е нужно в много по-голяма степен, отколкото при скоропоговорките.
В заключение трябва да кажем, че класификацията на игрите не може да се проведе абсолютно. Между различните видове игри има значително преплитане и взаимно проникване.