Благодаря, Tonita. Давам си сметка, че работодателя има своите интереси в случая и ми си иска да съм максимално коректна. Но да, ако нещата опрат до избор към кого да съм коректна - към него или към себе си - ще избера себе си и ще следвам своя интерес. Така мисля.

Добре, де, ако все пак някоя жена наистина не планира, а забременее. Тогава какво следва? Пак ще излезе, че е излъгала.
Естествено, че работодателят си прави сметки, влага време и средства в обучение. Но от друга страна, жените в детеродна възраст не могат да спрат да живее поради тази причина. А и не знам кога ще започнем да си даваме сметка, че това са нормални неща и навсякъде е така. На Запад този въпрос не се задава и не се правят трагедии от това, че някоя служителка е забременяла. Няма незаменими хора все пак, нали?

посока, естествено, че ще мислиш първо за себе си.

Не мисля, че и в България се прави голяма трагедия от това, поне във фирмите на повечето мои приятелки приемат бременността като нещо нормално. Аз само споделих защо евентуално един работодател би задал този въпрос и то от моя гледна точка. Пък и аз, честно казано, не очаквам някой да си признае че планира  по-скоро - задаваш въпроса, очакваш отговора за някакво собствено успокоение. Ясно, че то това "планиране" зависи от много фактори ...

посока, естествено, че ще мислиш първо за себе си.

100% съм съгласна тук!

Тонита, това, което не бих направила на мястото на работничката ти, е да заява, че това бебе съм го чакала много дълго при положение, че съм казала друго на шефа ми. Може пък и да е била толкова развълнувана, че да се е изпуснала. Другото ми се струва в реда на нещата (поне аз не бих направила нещо по-различно).

Друг аспект на темата - в бившата ми фирма се правеха големи трагедии от бременностите на колежките. А когато някой обучен и кадърен напускаше поради ниска заплата, никой не обръщаше внимание. Намирам го за странно и необяснимо, въпреки че никога не съм се занимавала с човешки ресурси.

Напълно споделям мнението на Блу. Не можем да спрем да живеем, само защото работодателите си правели сметка някой да им работи до откат. Наистина, няма незаменими хора. Напълно разбирам, че един работодател влага пари, време и нерви в обучението на кадрите си, но жените няма как да спрат да раждат, само заради това. Аз и в предния си пост го написах - излиза, че една жена ако не е неомъжена и без деца и планира да си живее така завинаги, то тя в никоя фаза от живота си не би била подходяща за кандидат за работа. В крайна сметка една жена мине ли възрастта от 22-24 години /примерно/, напълно в реда на нещата е да планира семейство и деца. Не може да си чака до 40 години, защото видиш ли ти, трябва да работи, пък ако вземе та забременее, фирмата ще баталяса А то за шефа и 5 години да си му работил вярно, на 6-тата ако забременееш, пак ще му е твърде рано и пак ще му обърка сметките. Животът си следва своя естествен ход и така ще си бъде и занапред.
Ако БГ работодателите си правеха труда да предлагат адекватни условия, да обучават качествени кадри и да влагат в хората си, не само като заплащане, а като цяло, няма да е толкова трудно да се намират кадри. Една фирма трябва да бъде конкурентноспособна, за да има претенции към кадрите си. Факт е, че в БГ трудно се намира добре обучен и квалифициран персонал. Вина за това отчасти има и образованието, но за мен по-голямата вина е на работодателите. Никой не си прави труда да обучава, а един току що завършил студент няма как да може и знае всичко, ако не му се покаже на практика и не бъде обучен. Мдааа, обаче на шефчетата им е по-лесно да наемат някого, да го оставят сам да се учи, да му плащат нещо си там, щото нали той нямал опит и толкоз заплата му стига, даже трябва да се радва и като нещо не им отърва - най-лесното - други безработни чакат...И така се завърта кръга....Иначе като опре ножа до кокала - изревават - ауууу, няма кадри, ауууу, трябва да обучаваме. Ами като от всяка втора фирма излизат хора, които са оставяни сами да се учат и не им е показано за какво иде реч, как да има обучени кадри. То хубаво се учиш сам, питаш, разпитваш /ако имаш желание/, но това не е достатъчно. Казвам всичко това от собствен опит. Минала съм през много работодатели - картинката е една и съща. Не казвам, че всички са такива, но другият вид са за жалост изключения.
Извинете отново за дългия пост.

Посока, аз за себе си съм убедена, че повече никога няма да отговарям искрено на този въпрос! Един път отговорих и последва 2 часа лекция как съм им загубила времето и как им било писнало от такива като мен и т.н.

Незнам защо трябва да давате подобен отчет. Те сега ще вземат да ни карат и декларация, че няма да забременяваме да подписваме...Ако ли пък вземем, че забременеем,какво...наказание, дисциплинарно уволнение? Срамота направо! В какво се превърнахме!

Преди да започна работа в последната фирма, ходих на интервю, на което ми казаха, че понеже вече две жени били по майчинство им било идвало в повече и трябвало да им разпиша клетвена декларация, пред нотариус(!), че в следващите две години няма да забременявам и да раждам деца... Питах ако все пак се случи и отговора беше, че тогава щели да ме накарат да напусна...Това за предложените от тях смешни пари, при 12 работни часа, 6 дни в седмицата, на фона и на диплома и опит...

Много са интересни тези работодатели Ако си омъжена, но нямаш деца, си неподходящ кандидат, понеже скоро може да решиш да имаш. Ако пък имаш деца, особено малки, пак си неподходящ, защото "ами вие ще отсъствате, ще взимате често болничен, няма да можете да работите като роб до среднощ" и в този дух.

Много точно казано! Извинявам се, че се бъркам, но няма как да си на 25, да имаш минимум 5 години стаж по същата специалност, да имаш висше образование и ако имаш деца да са поне на 18...

Ааааа, Адито, има, има как Ако ги питаш работодателите - възможно е Като гледам обявите за работа, определено хората вярват, че е възможно някой да им покрие изискванията

Благодаря за споделения опит, момичета.

Тонита, нищо лично срещу теб.  Лека бременност ти желая!

Blue_sky, 
Бях сигурна, че поста ми ще предизвика някой, само споделих някои мисли, иначе съм съвсем съгласна с вас, все пак и аз съм жена, бременна, която си прекарва голяма част от времето в четене в този форум, така че... все ще сме на един акъл 
Хубава и успешна седмица на всички.

Някъде бях писала по въпроса, но и тук ще споделя на мен какво ми казаха на интервюто, когато вече 90% имаше шанс да ме назначат:
 "Не мога да ти кажа да не забременяваш, но не е желателно в близките 2-3 г. да се случва, това ще предизвика назначаване на нови хора, а АЗ не искам това да се случва в отдела"
Коментарите ги оставям за вас
Е, те не знаеха за моите проблеми.....но, аз никога не съм спряла да ходя по лекари, за да отстраним проблема.

За финал на темата: Започнах нова работа на 1 Септември и на нито едно от интервютата не ме попитаха планирам ли майчинство. На едно от интервютата в агенция за подбор на персонал ме попитаха омъжена ли съм и имам ли деца и толкова :)Слава Богу, нещата се развиха благоприятно за мен
Още веднъж, момичета, благодаря за коментарите! Пожелавам късмет и успех на всички, търсещи работа!

Прекрасно стечение на обстоятелствата!
Късмет! Дано новата работа да ти хареса, да ходиш с удоволствие и да бъдеш доволна.
А в най-скоро време мечтата да е в ръцете ти!

Много го обичам този въпрос Идвами, когато го чуя да изкрещя ДАААААААААААААААААААААААА 
Но казвам: засега не ... и толкова, обяснения няма защо да им давам ...

Посока, това е чудесно! Дано скоро се похвалиш и в другата тема, за сбъднатите мечти!
Успех!

Благодаря ви
Работя на място с много по-малко стрес от предишното. Това беше една от целите ми при напускането на старата работа. Да намаля адреналина Харесвам си новата