Съжалявам st, за загубата!
Напомняш ми на моят първи неуспешен опит икси. Много тежко го преживях, защото бях почти сигурна, че ще успея от първият път. Обаче на главата ми се стовариха такива "изненади", че сега се чудя на себе си как изобщо съм ги понесла! Беше ужасно. Знай, че болката ти е най-силна сега и с всеки ден ще отшумява. След месец ще е просто неприятен спомен и ще мислиш за следващият опит. Винаги има напред, не го забравяй. Не е свършил света, въпреки че сега ти изглежда точно така. Мъката няма да си иде, а просто ще заспи някъде в теб и ще излиза в сантиментални моменти по-нататък. Това ни е съдбата и трябва да я понасяме, няма начин. Но знай, че рано или късно всеки успява. Може да е 2-ри или 3-ти опит инвитро, но успех има. Само трябва да си упорита и да преследваш мечтата си.
А на "приятелката ти" й кажи, че е злобна и проста и неблагодарна. Явно не оценява това, което има, защото го смята за даденост. Но токова по-жалко за нея. Такива хора ги съжалявам. Това може да го каже човек, който е нискоинтелигентен и необразован. И на мен вчера свекървата ми каза една глупост, която направо ме разочарова отново:" 4 години не е толкова дълъг период за чакане на дете, не драматизирай" И това го казва при положение, че е доктор?! "Имало и по-тежки случаи по 10-15 години" Е, благодаря за съпричастието!!!
Мъката ни може да я разбере само човек, който го е преживял. Другите да ги ядат кучетата. Жал ми е за тях, за тяхното тесногръдие.
Бързо възстановяване ти пожелавам! Има светлина в тунела, да знаеш.
