mary_13, моите наблюдения са, че е различно, и много зависи както от приемното семейство, така и от нагласата на осиновителите. Поддържам контакт с други осиновители, споделяли са ми за ползотворни взаимоотношения между двете семейства, при нас обаче не се получи.
Ще разкажа накратко. На първата среща си разменихме координати и за около месец, докато вървяха срещите и делото, се чухме няколко пъти по конкретни поводи: изследвания и ваксини, подготовка за срещите, пътуването ни след взимане на решението от Съда .....
Впоследствие продължихме да се чуваме по телефона (основно по нейна инициатива), искаше да й изпращам снимки, клипчета.... което вече ми се стори в повече, а настоятелните обаждания по 2-3 пъти седмично започнаха да ме притесняват. Пробвах различни варианти да подскажа тактично, че не сме склонни да поддържаме чести контакти и не желаем да пращаме снимки, а тя продължаваше да звъни всяка седмица... даже ме изненада от непознат номер...
Това беше повод да се свържа със социалната от съответното РДСП, с нея бях говорила да поддържаме личен контакт и да заведем децата след време на среща при тях (наистина имаме намерение да отидем да ги видим това лято), възползвах се да спомена, че с приемното семейство сме се чули няколко пъти по телефона.... инспекторката директно ме попита дали ни притесняват и има ли нужда да се намеси, отговорих че, всичко е наред.... Не знам дали след това е протекъл някакъв разговор помежду им, но е факт, че от тогава не се е обаждала въпросната жена.
Пак да кажа, наши приятели поддържат контакт с приемното семейство и не са усетили това да ги притеснява, при нас обаче не се получи, според мен е най-добре да следваш своето си усещане. Лека адаптация ви желая!
На колко годинки е детенцето?