Малко късно, но все пак...Пиша по повод преживяното от мен в болница Майчин дом Варна, наричана по-нататък "болницата". Накратко историята. На 07.07.2010 около 23:30 часа постъпих с истекли води за раждане в болницата към 3:30 на 08.07.2010 бях поставена на система с окситоцин и след около 4 часа без болки и контракции се реши да се пристъпи към спешно секцио. Нищо лошо, което да не се е случвало и на други... Родих на 08.07.2010г в 7:36 часа, слава Богу едно прекрасно момченце, но след това започна голямата драма (предварително искам да подчертая, че имах най-леката бременност и до седмица преди раждането си вършех всички ангажименти и уча своевременно, явявах се на изпити и не се спирах за секунда). Започнах да вдигам температура 38 градуса на 10.07.2010 и въпреки това на 12.07.2010 бях изписана без да ми се направят изследвания за установяване на причината като ми беше изписан антибиотик, цитирам: "За всеки случай, за наше успокоение". Няма нужда да питам защо никой от толкова прехвалените там лекари не се сети да потърси някаква причина за това, а само ми се даваше парацетамолче на всеки 4 часа... На 14.07.2010 г. отидох на контролен преглед при гинеколога, който ми следи бременността и ме изражда и се оказа, че имам хематом (причината според лекарите - или незашит кръвоносен съд, или кръвнал след секциото, и аз пак си казвам - човешко е и сигурно се случва), след което решиха, че може да го изкарат с дренажи. Направиха ми дренажите през оперативния шев ми натикаха едни тръбички, през които да се изтича събралата се кръв и така два дни ходих с памперс и кървящ корем на разни вливки, а вечер спях със куб лед на корема и с памперса, разбира се. На 16.07.2010 бях отново приета в болницата, отидох на контролен преглед, като за всичко това не се издаваха нито документи, нито нищо, но се наложи спешна ревизия на секциото, тъй като кървенето не спираше и веднага ми направиха спешна операция като поискаха трима кръводарители, защото показателите ми се бяха влошили (хемоглобина ми беше 67, а влязох да раждам със 124, не е чудно като знам колко кръв ми изтече само за тези два дни, чудя се как изобщо оцелях). Питам кому беше нужно да ми се причинява този стрес с кървящ корем два дни, а не ме отвориха веднага, след като за всички беше ясно, че хематома не е малък и така няма да излезе, но то в нашата страна всичко е на принципа проба-грешка??? Цитирам от епикризата: "Под венозна анестезия се отвори коремната стена по стария оперативен шев. Намери се хематом и кръвни съсиреци ....". Покрай всичко това на 17.07.2010 г. една от сестрите вкарвайки ми поредния медикамент, със спринцовка в абоката, за да не ме дупчат повече, понеже нямах здраво място, аз пищях от болка и се превивах на леглото, никога не ме беше боляло толкова при всички манипулации, а те не бяха малко, но тя каза, че трябва да ми го вкара и щяла да бъде внимателна, по малко, а той абоката бил изкривен и лекарството се изля в ръката, като се подду като боксова ръкавица и зачерви цялата (от рамото до пръстите). Е това, считам че вече не е "Божа работа"... От тук- нататък вече не беше ясно от какво вдигам температура, от ръката или от операцията... На 21.07.2010г. бях изписана с лечение: Cikatridina spray - за раната, Clindamycin 600 и Tavanic 500 - за ръката и по три пъти на ден ми биеха инжекции Heparin 5000 единици още от 18.07 и продължиха до 22.07 (а как боли това нещо, не е истина, след всяка имах синина и оток, а бях започнала да не усещам нищо от манипулации вече), когато на 22.07.2010г. отидох на консултация със съдов хирург, който е на кабинет в болницата, ми отмени тераппията (представете си не било необходимо нито антибиотика, от който имах разстройство, нито болезнения хепарин) като я замени със следното: Fraxyparin 0,6 - други инжекции за още 7 дни, Flamexin tabl. - 15 дни, продължих с Tavanic общо 8 дни и благодарение на всичко това от 12.07.2010 не кърмя детето си, защото постоянно бях с някакви медикаменти, които не позволяваха, а след това кърмата ми изцяло спря. Може би заради огромния стрес или от безкрайните медикаменти... Не разбирам само защо не си го повикаха човека за консултация още като направиха гафа с ръката, а трябваше да ме мъчат толкова време... И на всичко отгоре искаха да си плащам и 35 лв. преглед при съдовия хирург, както и 100 лв. за кръвопреливане по време на ревизията, при условие, че ми беше казано, че няма да плащам нищо за ревизията. От това между другото следва извода, че лекарите признават вината си за случилото се. Защо иначе не си приберат още 1000 - 1300 лв. ???
Това е накратко положението към днешна дата. Извинявам се ако съм Ви объркала! И накрая само един апел към всички бъдещи майки: ЗА БОГА НЕ РАЖДАЙТЕ В МАЙЧИН ДОМ! Освен ако не искате да си плащате, без да получите никакво внимание. Има и кадърни лекари и акушерки, но като цяло организацията на работа там куца и всичко е за ПАРИ. Предполагам лекарите, които работят там са на трудови договори и на постоянни заплати, докато външните си вземат хонорарите за няколко часа работа и от там идва ниския стимул за работа и дезинтересованост от състоянието на пациентите (визитация - как си?, някакви оплаквания?, да- вдигам температура, вдига температура - парацетамолче на 4 часа и толкова).
За детето - имаше запушен слузен канал, но никой не ми каза за това, въпреки че няколко пъти питах защо секретира едното му око, а почти месец по-късно след като можех го заведохме на очен лекар и ми казаха каво да правя, че се оправи всико и при него... Извинявам се, но думите не ми стигат... и всичко това се случва само при едно раждане, мисля, че не е Божа работа , а чиста доза некадърност или безхаберие, та нали вече парите са най-важни и след като са прибрани се спасявай сам!!!
Всеки преценява сам за себе си, аз знам, че ако даде Господ да имам второ дете няма да раждам в тази клиника! Ако някой се интересува от допълнителни данни, нека пита, ще отговоря на всички, само бягайте далеч от тази болница! Не споменавам имена, за да не злепоставям никого, защото не ми е това целта, а и вината е комплексна, на всички, на цялата клиника, иииии няма нужда, защото всички знаят за моя случай.
Написах всичко това, за да се обърне малко внимание и на частните клиники, от които също зависи човешки живот. Здрава жена, просто влиза да ражда и стават такива сакътлъци. Не се учудвам ако и при момичето, което беше изпаднало в кома има голяма грешка, ама това само те си го знаят, защото в операционната е само екипа, е и родилката, но с упойка. Не ми се мисли ако детето ми беше останало сираче заради нечия некадърност и нека "големите професионалисти" не ми казват, цитирам: "Е какво толкова, нали и ти и детето сте живи и здрави..." Живи - да и здрави - Слава Богу!
